Джоди Пико - Споделен живот

— Трябва да ми помогнете! — вика. — Арестуваха Джес.

— Какво?

Втренчвам се в Ана, която ме е откъснала от прекрасен обяд, да не споменаваме и разговор, който бих желал да бях довел докрай.

— Какво ме засяга?

— Защото трябва да го измъкнете — обяснява Ана бавно, като на тъпанар. — Нали сте адвокат.

— Не съм негов адвокат.

— Ами не можете ли да станете?

— Защо не се обадиш на майка си? — предлагам. — Чух, че набира клиенти.

Джулия ме перва по ръката.

— Млъквай! — изрича предупредително и се обръща към Ана: — Какво се е случило?

— Джес откраднал кола и го пипнали.

— Няма нужда от повече подробности — отсичам, вече съжалявам, че съм дошъл.

— Мисля, че е хъмви 29 29 Съкращение от High Mobility Multipurpose Wheeled Vehicle (англ.) — високопроходима многоцелева колесна машина — бел.прев. . Голямо и жълто.

В целия щат Род Айлънд има само едно голямо жълто хъмви и то е собственост на съдия Нюбел. Усещам как между очите ми започва да пулсира главоболие.

— Брат ти е откраднал кола на съдия, а ти искаш да го измъкна?

Ана ме поглежда и примигва.

— Ами, да .

Боже Господи!

— Нека поговоря с полицая.

Оставям Ана на грижите на Джулия и се отправям към сержанта зад бюрото, който — кълна се — вече ми се хили.

— Представлявам Джес Фицджералд — въздъхвам.

— Съжалявам да го чуя.

— Колата е на съдия Нюбел, нали?

Полицаят се усмихва.

— Аха.

Поемам си дълбоко въздух.

— Хлапето няма досие.

— Да, защото току-що навърши осемнайсет. Провиненията му като непълнолетен ще запълнят цяла книга.

— Вижте, точно сега семейството му преминава през сериозна криза. Едната му сестра умира; другата съди родителите си. Не може ли да проявите малко снизходителност?

Полицаят хвърля поглед към Ана.

— Ще говоря с прокурора, но по-добре се оправдайте с хлапето, защото съм сигурен, че съдия Нюбел не иска да дава показания.

След още малко преговори се връщам при Ана, която скача на мига, щом ме зърва.

— Уредихте ли го?

— Да. Но никога повече няма да направя нещо подобно. И не съм свършил с теб.

Отправям се към задната част на участъка, където са килиите.

Джес Фицджералд лежи по гръб на металното легло с ръка, прехвърлена над очите. За миг оставам извън килията му.

— Знаеш ли, ти си най-добрият аргумент за съществуването на естествения подбор, за който се сещам.

Той сяда на леглото.

— Ти кой си, по дяволите?

— Твоята фея кръстница. Ти, тъпо малко лайно, осъзнаваш ли, че си откраднал хъмвито на съдия?

— Добре де, откъде да знам на кого е колата?

— Може би заради специалния номер 30 30 Специален регистрационен номер на автомобил. Собственикът е платил допълнително, за да получи цифри или букви по свой избор — бел.прев. , на който пише „ВСИЧКИ ДА СТАНАТ“? — питам. — Аз съм адвокат. Сестра ти ме помоли да те представлявам. Противно на здравия разум, се съгласих.

— Без майтап? Можеш ли да ме измъкнеш оттук?

— Ще те пуснат под гаранция. Трябва да им дадеш шофьорската си книжка и да се съгласиш да живееш у вас, което така или иначе правиш, та не би трябвало да е проблем.

Джес обмисля чутото.

— Трябва ли да им дам колата си?

— Не.

Буквално виждам как щрака мозъкът му. На хлапак като Джес не му пука дали има или не хартийката, която му позволява да шофира — не и при положение, че разполага с бричката си.

— Тогава супер — възкликва.

Правя знак на полицай, който чака наблизо, и той отключва килията, за да излезе Джес. Двамата се отправяме към чакалнята. Висок е колкото мен, но не е завършил с окончателното си превръщане в мъж. Завиваме по коридора и лицето му грейва. За миг си помислям, че е възможно и да успее да изкупи грешките си, че може би обича Ана достатъчно, за да й бъде съюзник.

Но той не обръща никакво внимание на сестра си. Вместо това се приближава към Джулия.

— Здрасти. Притеснихте ли се за мен?

В този миг искам да го заключа обратно в килията. След като го убия.

— Разкарай се — въздъхва Джулия. — Хайде, Ана. Да си потърсим нещо за хапване.

Джес поглежда към нея.

— Страхотно. Умирам от глад.

— Не ти — отсичам. — С теб отиваме в съда.

В деня, в който завърших „Уийлър“, се появиха скакалците. Връхлетяха като лятна буря, оплитаха се в клоните на дърветата и падаха шумно на земята. Това беше празник за метеоролозите, които ликуваха и се опитваха да обяснят феномена. Споменаха библейските морове, Ел Ниньо и дългата суша. Препоръчаха да носим чадъри и широкополи шапки и да стоим на закрито.