Джоди Пико - Споделен живот

За един дълъг миг тя се взира в мен, после кимва.

— Нека отида да поговоря със съдията.

Тя тръгва, а аз се съсредоточавам върху задачата да вкарвам въздух в дробовете си. Сега има толкова много неща, върху които трябва да работя сериозно, че бях свикнала да го правя инстинктивно — да вдишвам кислород, да продължавам да мълча, да постъпвам така, както е правилно. Тежестта на погледа на баща ми отгоре ми ме кара да се обърна.

— Сериозно ли говореше? — пита той. — Че не искаш да го правиш повече?

Не отговарям. Изобщо не помръдвам.

— Защото, ако още не си сигурна, вероятно е добра идея да ти дадем малко пространство да си поемеш въздух. Имам предвид, в стаята ми в пожарната има допълнително легло. — Потрива задната част на врата си. — Не че ще се изнесем от къщи или нещо подобно, просто… — поглежда ме.

— … ще си поемем въздух — довършвам и правя точно това.

Баща ми се изправя и протяга ръка. Излизаме от комплекса „Гарахи“ един до друг. Репортерите ни връхлитат като вълци, но този път въпросите им отскачат от мен. Гърдите ми все едно са пълни с блясък и хелий, както когато бях малка и баща ми ме вдигаше на раменете си в здрача. Тогава знаех, че ако протегна ръце и разперя пръстите си като мрежа, ще уловя падащите звезди.

В ада навярно има специално кътче за адвокати, които безсрамно се самовъзвеличават, но бъдете сигурни, че всички ние сме готови за снимки в едър план. Когато пристигам в семейния съд и заварвам цяла орда от репортери на парад, предлагам няколко хапки от себе си и се уверявам, че всички камери са насочени към мен. Изричам подходящото за това, че случаят е необичаен, но особено болезнен за замесените. Намеквам, че решението на съдията може да се отрази на правата на всички малолетни в страната, както и на изследванията на стволовите клетки. После приглаждам сакото на костюма си „Армани“, дръпвам каишката на Съдия и обяснявам, че наистина се налага да говоря с клиентката си.

Вътре Върн Стокхауз улавя погледа ми и вдига палци. По-рано съм се натъкнал на него и невинно съм попитал дали сестра му, репортер в „ПроДжо“, ще дойде днес.

— Не мога да кажа нищо — намекнах, — но изслушването… ще бъде голяма работа.

В това специално кътче на ада вероятно се издига трон за онези от нас, които се опитват да печелят дивиденти от работата си на благотворителни начала.

След секунди сме в кабинета на съдията.

— Господин Александър — съдия Дисалво повдига искането за ограничителна заповед. — Ще ми кажете ли защо сте подали това, когато вчера изрично уредих въпроса?

— Вече се срещнах с особения представител, господин съдия — отговарям. — В присъствието на госпожица Романо Сара Фицджералд е казала на клиентката ми, че съдебното дело е недоразумение, което ще се уреди — плъзвам поглед към Сара, която не издава чувствата си с нищо друго, освен със стягане на челюстта. — Това е директно нарушение на вашата заповед, Ваша чест. Макар че този съд се опита да създаде условия семейството да остане заедно, не мисля, че ще се получи, преди госпожа Фицджералд да е успяла да раздели ролята си на родител от ролята си на отсрещна страна. Дотогава е необходима физическа раздяла.

Съдия Дисалво почуква с пръсти по бюрото си.

— Госпожо Фицджералд? Казали ли сте тези неща на Ана?

— Да, разбира се! — избухва Сара. — Опитвам се да стигна до дъното на историята!

Признанието се стоварва отгоре ни като рухване на циркова шатра. Възцарява се абсолютна тишина. Джулия избира мига, за да се втурне през вратата.

— Съжалявам за закъснението си — изрича задъхана.

— Госпожице Романо — пита съдията, — днес имахте ли възможност да говорите с Ана?

— Да, току-що — поглежда първо към мен, сетне към Сара. — Мисля, че е много объркана.

— Какво е мнението ви за молбата, подадена от господин Александър?

Тя прибира зад ухото си една непослушна къдрица.

— Не мисля, че разполагам с достатъчно информация за официално решение, но инстинктът ми подсказва, че ще е грешка да отстраним майката на Ана от къщата.

Незабавно се стягам. Кучето реагира и става.

— Съдия, госпожа Фицджералд току-що призна, че е нарушила нареждането на съда. Най-малкото, трябва да докладваме пред колегията по етика и…

— Господин Александър, в този случай трябва да се съобразим и с други неща, а не само с буквата на закона — съдия Дисалво се обръща към Сара. — Госпожо Фицджералд, настоятелно ви препоръчвам да наемете независим адвокат, който да представлява вас и съпруга ви в това дело. Днес няма да издам ограничителна заповед, но отново ще ви предупредя да не говорите с детето си за случая преди изслушването следващата седмица. Разбера ли, че отново сте нарушили това разпореждане, ще съобщя на колегията за случая и лично ще ви изведа от дома ви — затваря със замах папката и се изправя. — Не ме безпокойте отново преди понеделник, господин Александър.