Джералд Даръл - Пияната гора

— Струва ми се — каза той, като свали сакото и нави ръкавите на ризата си, — струва ми се, че ще се съсредоточа по-добре върху вашия разказ, ако глътна още малко джин и взема участие във вашия бал на дърводелците.

Цялата нощ, подкрепяни от джина, кафето, кифлите и изблиците на песни, Карлос, Рафаел, Енрике, аз и кореспондентът на „Дейли мирър“ се трудихме над клетките. Към пет часа сутринта, когато първите кафенета отвориха вратите си, ние приключихме работа. Пихме на бърза ръка по едно кафе и аз едва се добрах до хотела, пъхнах се в леглото и се опитах малко да подремна преди товаренето на парахода.

В два и половина следобед нашият камион пристигна на пристанището и спря край парахода. Карлос и Рафаел бяха кацнали най-отгоре, а ние с Джеки седяхме в кабината. Към четири часа почти всички хора от пристанището, в това число и няколко заинтригувани зяпача, се запознаха с нашето разрешение за износ. В четири и половина ни позволиха да товарим животните на парахода. Точно тогава се случи нещо, което не само можеше да сложи край на нашето пътешествие, но и край на моя живот. На парахода товареха огромни бали кожи и по неизвестни причини ги прехвърляха точно над стълбичката, по която пренесохме животните. Аз слязох от камиона, взех клетката с Кай и една от маймунките и тъкмо се канех да помоля Карлос да се заеме със Сара, когато нещо като гаубичен снаряд ме тласна през кръста и бедрата, вдигна ме във въздуха и ме захвърли по очи на около шестнадесет метра от мястото, на което стоях. Не мога да опиша шока, който получих. Когато излетях във въздуха и през ума не ми минаваше какво може да ми нанесе такъв силен удар, после тупнах на земята и няколко пъти се претърколих. Чувствах гърба си вцепенен, лявото бедро ужасно ме болеше и аз реших, че е счупено. До такава степен бях потресен от случилото се, че не можех дори да се изправя на крака, когато ужасеният Карлос се опита да ме вдигне. Изминаха цели пет минути, преди да дойда на себе си и да установя с най-голямо облекчение, че кракът ми не е счупен, но и тогава ръцете ми трепереха толкова силно, че не можех да държа дори цигарата си, та се наложи Карлос да ми я придържа. Докато седях и се опитвах да успокоя разклатените си нерви, Карлос обясни какво всъщност се бе случило. Кранистът повдигнал една бала кожи, но не я повдигнал достатъчно високо. Вместо да премине над стълбичката, балата я ударила по средата, след което излетяла заедно с нея по пристанището и ме блъснала. За щастие тази смъртоносна ракета ме закачила, когато почти достигнала крайната точка на своето люлеене, в противен случай щеше да ме пречупи на две като презрял банан.

— Трябва да призная — обърнах се аз с разтреперан глас към Карлос, — че не съм очаквал подобно изпращане от Аржентина.

В края на краищата натоварихме благополучно животните на палубата, завихме ги с брезент и слязохме долу в пушалнята, където се събраха всички наши приятели. Ние се чукнахме и разговаряхме по обичайния лек и безсъдържателен начин, характерен за последните минути преди неизбежната раздяла. След това настъпи моментът, когато всички изпращачи трябваше да слязат от парахода. Ние застанахме до перилата и наблюдавахме как нашите приятели заслизаха във верига по мостика, след което се събраха на група на кея. Едва ги забелязвахме в бързо сгъстяващия се мрак: кръглото като луна лице на Карлос и черните коси на неговата жена; Рафаел и Енрике с килнати на врата шапки на гаучо; Мари Рене Мерседес, размахваща кърпичка и наподобяваща много във вечерния сумрак на пастирка от картините на Дрезденската галерия, и накрая Бебита, стройна, красива и невъзмутима. Когато параходът тръгна, до ушите ни долетя нейният ясен глас:

— Добър път, деца! — Не ни заб-б-бравяйте, елате пак!

Ние махахме с ръце и кимахме с глави, а след това, когато фигурите на нашите приятели започнаха да изчезват в мрака, въздухът се изпълни с най-печалния звук на света — дълбокия и мрачен рев на параходната сирена, прощалния поздрав на отправилия се в открито море параход.

Живите същества, които Джералд Даръл събира в буркани от конфитюр и кутии от бисквити, оказват огромно влияние върху него и предопределят заниманието, на което по-късно посвещава живота си — защита на застрашените от изчезване видове. Детските му преживявания на остров Корфу вдъхновяват кръстоносния му поход за опазване многообразието на животинския свят на планетата.