Джералд Даръл - Пияната гора

Когато семейството на нандуто се скри от погледа и Джеки престана да ахка от умиление по пиленцата, Карлос подкара отново двуколката и ние продължихме да се движим с трясък през трънаците.

— Скоро ще видим повече и по-големи нанду — каза Карлос и не успял да изрече тези думи, зърнахме Рафаел. Той препускаше с коня си към нас и размахваше шапка, а зад него се развяваше червеният му шал. Той премина с трясък през бодилите, спря край двуколката и като жестикулираше енергично, изля цял поток от испански думи. Карлос се обърна към нас с блеснали очи.

— Рафаел казва, че открил място с много нанду. Съветва ни да се придвижим дотам с колата, след което останалите ще подгонят птиците към нас.

Рафаел пришпори коня си да съобщи на пеоните плана за съвместните ни действия, а Карлос подгони нашите отпуснали се сивчовци в галоп през бодливите трънаци. Ние изскочихме сред пампата, понесохме се с грохот напред и така заподскачахме и се накланяхме с двуколката, че очаквах всеки миг да се преобърнем. Седнал на капрата, Карлос шибаше конете с юздите и ги ободряваше със силни викове. Двойка дъждосвирци с остри крила, откроени ярко с черно-бялото си оперение на фона на зелената трева, наблюдаваха внимателно нашето бързо приближаване. Подскочиха на два метра, вдигнаха се леко във въздуха, закръжиха с пъстрите си крила и с пронизителни крясъци започнаха да предупреждават жителите на пампата за нашето пристигане: „Теро… теро… теро…“. Аз се приведох внимателно от подскачащата двуколка и зърнах на около половин миля от нас ездачите, които изчакваха да заемем уговорената позиция. Слънцето препичаше безмилостно и хълбоците на нашите сивчовци се покриха с тъмни ивици пот. Хоризонтът се замъгли от знойната мараня и ни се струваше, че го наблюдаваме през изпотено стъкло. Изведнъж Карлос дръпна рязко юздите и спря колата.

— Това място е удобно, Джери. Кинокамерата ще поставим хей там — каза той и посочи с пръст. — Нанду ще дойдат от тази страна.

Ние се измъкнахме от двуколката. Карлос тръгна напред с малкото книжно чадърче, а аз го последвах с кинокамерата и триножника. Джеки остана в двуколката. Тя не отделяше очи от бинокъла, за да ни уведоми незабавно за появата на нанду.

Ние с Карлос се оттеглихме на около петдесетина метра от колата и избрахме място, от което можехме да наблюдаваме широка „тревна ивица“ между два огромни гъсталака от бодили. Аз монтирах кинокамерата, измерих светлината и фокусирах, а през това време Карлос държеше непрестанно смешното чадърче над главата ми и пазеше сянка.

— Готово! — промълвих най-сетне аз и изтрих потта от лицето си.

Карлос повдигна ярко оцветеното чадърче и го размаха. В същия миг от далечината дочухме острите крясъци на пеоните, които пришпориха конете си и ги вкараха в джунглата от магарешки бодили. Възцари се пълна тишина. Тъй като стояхме неподвижно, двата дъждосвирци описаха няколко кръга над нас, кацнаха наблизо, втурнаха се насам-натам из тревата, спряха и внимателно ни заоглеждаха. Джеки седеше на едно място в двуколката с килната назад шапка и прилепен към очите бинокъл. Сивчовците стояха с наведени глави, от време на време пристъпваха от крак на крак подобно на застарели и изморени бармани към края на работния си ден. Чувствах как потта се лее по лицето и гърба ми, а ризата е залепнала неприятно за тялото. Внезапно Джеки свали шапка, размаха я енергично и започна да ни нарежда нещо със силен и неразбран глас. Дъждосвирците изхвърчаха в същия миг и закръжиха бързо над нас с пронизителни крясъци. Разнесе се далечно хрущене на счупени бодили, тропот на конски копита и възбудени викове на пеоните. След това от бодилите се показаха нанду.

Никога не съм предполагал, че птица, която води живот на земята, може да се движи с бързината и грацията на птица в полет, но този ден се убедих напълно в това. Изскочиха осем нанду, понесени в особен клинообразен ред. Създаваха впечатление, че бягат с всички сили. Дългите им крака се придвижваха с такава скорост, че просто се сливаха в неясни петна. Те се открояваха ясно едва когато докосваха земята и изхвърляха птицата нагоре. Птиците бягаха с изпънати напред, почти успоредни със земята шии, с разперени и леко отпуснати надолу крила. Силните крясъци на дъждосвирците се заглушаваха от бързото и ритмично топуркане на краката на нандуто върху твърдата като камък земя. Ако не беше този звук, човек можеше да си помисли, че птиците се движат върху колела, толкова бързи и леки бяха движенията им. Както вече казах, те като че бягаха с всички сили, но когато от бодилите изскочиха със силни крясъци двама пеони, случи се нещо невероятно. Птиците подвиха опашки, като че се страхуваха да не ги ударят отзад, направиха три огромни скока с изкривени навън крака и увеличиха двойно скоростта си. Те изчезнаха в далечината с поразителна бързина. Пеоните ги преследваха по петите и аз забелязах как един от тях откачи болеадорас от колана си.