Джералд Даръл - Пияната гора

— Много ли ме наближи? — попитах аз, тъй като по време на снимането това мъчно можеше да се определи.

— Птицата промени посоката на движение от онази тревна туфа — обясни Джеки.

Измерих разстоянието с крачки. Оказа се около два метра. Тази рязка промяна на посоката на движение се оказа фатална за птицата, понеже Рафаел я преследваше отблизо, и дори с това незначително отклонение тя изгуби няколко метра от своята преднина. Рафаел пришпори покрития си с пот кон, той направи отчаяно усилие, настигна птицата и я върна отново към кинокамерата. Нандуто се върна с бързи крачки, но този път бях напълно готов. До ушите ми достигна тънкото и нарастващо свистене на болеадорас, което завърши с провлечено „уип“. Въжето със закачените за него топки прелетя във въздуха и се уви като октопод около краката и врата на бягащата птица. Нандуто направи още две крачки, въжето се затегна, то падна на земята и започна да се мята. Рафаел издаде продължителен и тържествуващ вик, спря се до него, скочи на земята и сграбчи нандуто за ритащите крака, в противен случай то спокойно можеше да му разпори корема. Нандуто се съпротивлява кратко, после затихна. Карлос заскача победоносно в двуколката и издаде силен вик, за да съобщи на пеоните за успешното завършване на лова. Когато всички пристигнаха в галоп, ние се скупчихме около нашата пленница.

Това беше голяма птица с мускулести като на балерина бедра. Противоположно на тях костите на крилата бяха слаби и меки и можеха да се огъват като вейки. Огромните й очи, които покриваха почти цялата й глава, имаха гъсти като на актриса мигли. Големите й стъпала, снабдени с четири пръста, също бяха дебели и силни. Средният пръст бе най-дълъг и въоръжен с остър извит нокът. Независимо дали отпред или отзад нанасяше удара си нокътят се врязваше в тялото на противника и го раздираше като остър нож. Имаше дълги пера, които приличаха на издължени листа на сива папрат. След като разгледах птицата и направих няколко снимки в едър план, ние размотахме болеадорас от краката и врата й. Птицата продължи още миг да лежи върху тревата, после скочи внезапно и рязко на силните си крака и се понесе през бодилите с постоянно увеличаваща се скорост.

Обърнахме двуколката и поехме обратно към Секунда. Пеоните яздеха близо около нас, смееха се и бъбреха, коланите им блестяха на слънцето, а конските сбруи мелодично звъняха. Макар и уморени, потъмнелите от пот коне пристъпваха весело, леко и игриво се закачаха. Сивчовците, които не се трудиха кой знае колко и стояха цял ден във впряга, пристъпваха бавно и уморено сякаш на края на силите си. Зад нас се разстилаше безкрайната златиста и спокойна пампа. В далечината, над тревата, се издигнаха две черно-бели петна и до ушите ни достигна приглушеният глас на пампата, острото предупреждение към всички нейни живи същества, гласът на вечно бдителните дъждосвирци: „Теро… теро… теро… теротеротеро“.

Денят на нашето заминаване наближаваше и ние напуснахме естансия Секунда заедно със заловените от нас животни: броненосци, опосуми и няколко интересни птици. До Буенос Айрес отпътувахме с влака, а животните ни придружиха във фургон. С това ново попълнение нашата сбирка заприлича малко повече на истинска колекцията, а не на магазин за животни след разпродажба. Въпреки това птиците ни все още бяха недостатъчни и това не ми даваше мира, тъй като знаех, че в Аржентина живеят няколко изключително интересни вида.

В деня преди нашето заминаване аз си спомних за един мой разговор с Бебита и й се обадих по телефона.

— Бебита, струва ми се ти ми каза, че си знаела някакъв магазин за птици в Буенос Айрес?

— Магазин за птици ли? Разб-б-бира се, виждала съм. Намира се някъде около гарата.

— Ще ми го покажеш ли?

— Разб-б-бира се. Елате на обяд, а след това ще отидем заедно.

След продължителен обяд Бебита, Джеки и аз взехме едно такси и тръгнахме из широките улици да търсим магазина за птици. Най-сетне го открихме отстрани на огромен площад със стотици малки щандове за продажба на месо, зеленчуци и разни други продукти. Магазинът се оказа огромен и за наше най-голямо удоволствие разполагаше с голям и разнообразен избор. Ние обикаляхме бавно и впивахме алчни погледи в клетките, които гъмжаха от птици с най-различни форми, размери и цветове. Собственикът на магазина, наподобяващ неуспял борец, ни следваше по петите, а в очите му проблясваха хищнически пламъчета.

— Реши ли какво ще купиш? — попита Бебита.