Джералд Даръл - Пияната гора

— Хайде, хайде — отвърнах безжалостно аз. — Струва ми се, че ти си преводачът на нашата група.

Рафаел си постави очилата и ме изгледа с искрено възмущение.

— Аз преводач, да — отвърна той, — но аз не преводач в пет часа сутринта.

— Слушай, престани да говориш и се облечи. При Паула има един индианец. Карат се за нещо като футболна топка… Нищо не разбирам. Ела да видиш какво става там.

— Обожавам Чако! — изрече с горчивина Рафаел нахлузи обувките си. Като стенеше и се прозяваше, той тръгна след мен към кухнята. Паула и индианецът стояха на местата си, а футболната топка си беше както преди в шапката.

— Buenos dias — поздрави Рафаел и запримига сънливо с очи, — que pasa 27 27 Добър ден, какво се е случило? (исп.). — Бел.прев. ?

Гръдта на Паула се повдигна и тя се зае да описва цялата случка на Рафаел. Тя подкрепяше думите и с мимика и се въртеше наоколо с чудесни вълнообразни движения на плътта. От време на време спираше и сочеше с пръст виновника, застанал мълчаливо със своя пудинг. В края на краищата Паула се задъха и останала без сили, се подпря на стената, с ръка върху неспокойно повдигащата й се гръд.

— Е? — обърнах се аз към смутения Рафаел. — Какво се е случило?

Рафаел се почеса по тила.

— И аз не разбрал, Джери — отвърна той. — Тя казва, този човек донесъл нещо лошо… хм, как се казва по английски, не лошо, а мръсно, нали така? Той казва, тя лъже и че ти ще го купиш.

— Добре де, какво е това нещо, да го вземат мътните?

Рафаел се обърна рязко към собственика на пудинга, а той го погледна и се усмихна стеснително.

— Бичо — отвърна индианецът и подаде шапката си.

Бичо беше първата и според мен най-важната дума, която научих при пристигането си в Южна Америка. Буквално означава „животно“. С този всеобхватен термин тук назоваваха всяко живо същество и аз естествено веднага го запомних. Когато чух изречената от индианеца вълшебна дума, тозчас разбрах, че съм взел за пудинг някакво живо същество. С радостен възглас изблъсках Рафаел, издърпах сламената шапка от прегръдките на индианеца и се втурнах в кухнята, за да разгледам нейното съдържание на светлината на газената лампа. Свито на кълбо се гушеше едно животинче, което от дълго време мечтаех да срещна. Оказа се триивичест броненосец.

— Рафаел! — извиках развълнувано аз, — ела и погледни какво има тук!

Той влезе в кухнята и впери поглед в животинчето, което държах върху дланите на ръцете си.

— Джери, какво е това? — попита любопитно той.

— Това е броненосец… разбираш ли, peludo 28 28 Космат (исп.). — Бел.прев. , от дребен вид, който се свива на кълбо… Нали ти показах рисунки?

— Ах, да — отвърна Рафаел с просветнало лице, — тук ги наричат Tatu naranja.

— Какво означава naranja? — полюбопитствах аз.

— Naranja означава портокал, Джери. Нали се сещаш?

— Сещам се, разбира се. Той наистина прилича на голям, кръгъл портокал.

— Искаш ли да го купиш? — запита Рафаел и го побутна внимателно с пръст.

— Боже Господи, естествено! Искам дори много повече. Слушай, Рафаел, попитай го къде го е уловил, колко иска за него и дали може да ми донесе още.

Рафаел се обърна към застаналия на входа усмихнат индианец и му предаде моите въпроси.

Дребничкият мъж закима енергично с глава, после започна да обяснява нещо на испански, като непрекъснато се запъваше.

Рафаел го изслуша, после се обърна към мен.

— Джери, той казва, че може да ти улови колкото искаш. В гората il y a 29 29 Има (фр.). — Бел.прев. много от тях. Иска да знае колко са ти нужни.

— Да донесе поне шест… Колко им иска?

Рафаел и индианецът се пазариха около десетина минути, след което Рафаел ме попита:

— Пет гуарана 30 30 Парична единица за Република Парагвай. — Бел.прев. . Не е ли много?

— Не, цената е разумна. Ще му платя колкото иска. Слушай, Рафаел, попитай го дали може да ми покаже мястото, където живеят броненосците.

Рафаел и индианецът отново се впуснаха в разговор.

— Да, може да ти покаже мястото… но то е в гората, Джери… може да отидем само с коне.

— Чудесно! — зарадвах се аз. — Кажи му да дойде днес следобед, ще отидем заедно на лов.

Рафаел му предаде моето предложение, а индианецът поклати утвърдително глава и ме погледна с широка, приятелска усмивка.

— Bueno… muy bueno 31 31 Добре… много добре (исп.). — Бел.прев. — отвърнах аз и също се усмихнах. — Сега ще отида да му донеса парите.

Закрачих бързо към къщата, стиснал гальовно броненосеца в ръце, и чух как Паула издаде отчаян вопъл, но не изпитвах ни най-малкото желание да се съобразявам с нейните оскърбени чувства. Джеки все още седеше в леглото и разглеждаше навъсено изпохапаните си от комари ръце.