Джералд Даръл - Пияната гора

— Боже Господи! — промълви Джеки — звучи като гласа на Паула… Какво ли става оттатък?

Измъкнах се от леглото и затърсих чехлите си.

— Крещи, като че я изнасилват.

— Не може да бъде — отвърна сънливо моята жена, — от това не се крещи толкова силно.

Погледнах я неодобрително и се отправих към забулената от утринна мъгла задна веранда. Пристигнах тъкмо навреме и станах свидетел на необикновено зрелище в кухнята. Вратата беше широко отворена, озарена от розовите отблясъци на огъня, на прага й стоеше с ръце на хълбоци нашата хазайка. Разкошната й гръд се повдигаше неспокойно от усилията, с които произнасяше цели тиради на гуарани. Пред нея се бе изправил нисичък, слабичък и одърпан индианец, стиснал в една ръка ужасно измачкана сламена шапка, а в другата нещо като футболна топка.

Той обясни нещо на Паула с мек и спокоен глас, след което протегна напред ръка с футболната топка. Паула подскочи ужасена назад, издаде нов мощен, пронизителен и пълен с негодувание крясък. Една голяма жаба, приклекнала близо до вратата на кухнята, подскочи като ужилена и побърза да потърси убежище в тъмнината на хибискуса. Индианецът, който види се не беше от страхливците, постави сламената си шапка на пода, сложи отгоре й футболната топка и започна нещо да говори и да жестикулира. Паула въздъхна дълбоко и го обсипа с поток от ругатни. Двамата, разкрещяли се един на друг в пет часа сутринта с гърлени звуци, които изобилстваха в езика гуарани, ми дойдоха прекалено много.

— Хей! — извиках силно аз. — Buenos dias 19 19 Добър ден (исп.). — Бел.прев. !

Получи се моментален ефект. Индианецът вдигна шапката с футболната топка, притисна я към разгърдената си риза поклони се и се отдръпна в тъмнината. Паула пооправи бюста си, поклони се леко и грациозно и пристъпи към мен разтреперана от възмущение.

— Ah, senor — каза тя, като се задъхваше леко и стискаше пламенно ръце. — Ah, senor, que hombre… buenos dias, senor… yo lo siento 20 20 Ах, сеньор… Ах, сеньор, що за човек, добър ден, сеньор… Аз ставам… (исп.). — Бел.прев. …

Смръщих вежди и пуснах в действие всичките си оскъдни познания по испански език.

— Hombre 21 21 Човек (исп.). — Бел.прев. — казах аз и посочих индианеца, който се бе слял напълно със заобикалящия го полумрак. — Ombre… porque usted argumentos 22 22 Човек… защо спорите? (на лош испански език). — Бел.прев. ?

Паула се спусна в полумрака и измъкна дърпащият се човек от там. Тя го изтика пред мене, отстъпи назад и с величествен жест насочи дебелия си кафяв показалец към него.

— Hombre — произнесе тя с разтреперан от вълнение глас, — mal hombre 23 23 Лош човек (исп.). — Бел.прев. .

— Защо? — попитах аз и ми стана жално за индианеца. Паула ме погледна така, като че съм си изгубил ума.

— Рог que? — повтори тя. — Рог que 24 24 Защо (исп.). — Бел.прев. ?

— Рог que? — кимнах аз с глава и си помислих, че всичко това прилича ужасно много на дует от хумористична оперета.

— Mire, senor 25 25 Погледнете, сеньор (исп.). — Бел.прев. — отвърна Паула, — погледнете! — тя сграбчи шапката, която индианецът притискаше към гърдите си, и ми показа поставената в нея футболна топка. По-отблизо, макар и на тъмно, забелязах, че раздразнилият Паула предмет бе по-малък от футболна топка, но почти със същата форма. Тримата го наблюдавахме мълчаливо около минута, после Паула пое въздух и просто ми взе ума с истински картеч от испански думи. Единственото, което разбрах, бе често повтаряната от нея дума hombre. Ясно, че нямаше да мога да се оправя без преводач.

— Momento 26 26 За минутка (исп.). — Бел.прев. ! — казах аз, вдигнах ръка, обърнах се и закрачих гордо към къщата.

— Какво става там, за Бога? — попита Джеки, когато ме видя.

— Нямам ни най-малка представа. Паула изглежда смъртно оскърбена от това, че някакъв си индианец се мъчи да й продаде пудинг от сливи.

— Пудинг ли?

— Добре де, пудинг или футболна топка все едно. Прилича и на едното, и на другото. Ще извикам Рафаел да разбере какво всъщност става.

— Едва ли е пудинг!

— Ами! — възкликнах аз. — Ние сме в Чако… В Чако всичко е възможно!

Както и очаквах, Рафаел спеше свит на кълбо под цяла камара завивки, които потрепваха едва-едва от неговото хъркане. Дръпнах завивките и го тупнах по задника. Той изстена гръмогласно. Тупнах го отново, той се изправи в леглото, погледна ме с втренчен поглед и отвори от учудване уста.

— Рафаел, събуди се. Искам да дойдеш и да ми преведеш нещо.

— Не, Джери, недей сега — проплака той и погледна часовника с късогледите си очи. — Погледни, едва пет и половина. Не мога.