Карлос Сафон - Сянката на вятъра

— Да видим. Този следобед, преди час — час и половина една страхотна млада дама се отби да пита за вас. Баща ви и вашият покорен слуга лично присъствахме тук и мога да ви уверя без сянка от съмнение, че момичето не изглеждаше да е фантом. Мога да ви опиша даже ароматът й — на лавандула, само че още по-мек. Като току-що изпечена курабийка.

— А тази курабийка случайно да е казала, че ми е годеница?

— Е, не с чак толкова много думи, но с една лека усмивчица, нали ме разбирате, каза, че ще ви чака в петък следобед. А ние с баща ви просто събрахме две и две.

— Беа… — промълвих аз.

— Ergo, тя съществува — отбеляза Фермин с облекчение.

— Да, но не ми е годеница.

— Че какво чакате още?

— Тя е сестра на Томас Агилар.

— Вашият приятел, изобретателят?

Кимнах.

— Толкова по-добре. Дори да беше сестра на Хил-Роблес 39 39 Хосе Мария Хил-Роблес и Киньонес (1898–1980) — испански адвокат и виден политик в периода до Гражданската война, противоречива фигура в испанската политика. — Бел.прев. , направо е страхотна. Аз на ваше място щях да съм в пълна бойна готовност.

— Беа вече си има годеник. Един младши лейтенант, който в момента отбива военната си служба.

Фермин въздъхна с раздразнение.

— Ах, да, армията, язва на обществото и убежище за низшите маймунски инстинкти. Още по-добре, защото така ще можете да му сложите рога без никакви угризения.

— Бълнувате, Фермин. Беа ще се ожени, когато лейтенантът отбие службата си.

Фермин ме изгледа с лукава усмивка.

— Чудна работа, на мен ми намирисва, че тя няма да се ожени.

— Вие пък какво ли знаете?

— А, за жените и за други светски работи знам много повече от вас. Както ни учи Фройд, жената иска обратното на онова, което мисли или твърди, че иска — а това, строго погледнато, не е толкова страшно, защото мъжът, както е всеизвестно, се подчинява на повелята на своите детеродни и храносмилателни органи.

— Стига сте ме поучавали, Фермин, виждам накъде биете. Ако имате да ми кажете нещо, давайте направо.

— Е добре, казано кратко и ясно: девойката хич нямаше вид на такава, която може да се ожени за славния войник.

— А, тъй ли? И какъв вид имаше, ако смея да попитам?

Фермин се приближи до мен с поверително изражение.

— Страстен — рече той, като повдигна вежди загадъчно. — Имайте предвид, че това го казвам като комплимент.

Както винаги, той имаше право. Победен, реших все пак да отвърна на удара.

— Като говорим за страст, я по-добре ми разкажете за Бернарда. Имаше ли целувка, или нямаше?

— Не ме обиждайте, Даниел. Напомням ви, че разговаряте с професионалист в изкуството на съблазняването, а тая работа с целувките е за некадърници и дилетанти по пантофи. Истинската жена се завладява малко по малко. Всичко е въпрос на психология, като ловък ход в бикоборството.

— Аха, значи ви е теглила шута.

— Никой не може да тегли шута на Фермин Ромеро де Торес. Там е работата, че мъжът — ако се върнем пак към Фройд и с извинение за метафората — се сгорещява като електрическа крушка; в един миг е нажежен до червено, в следващия вече е изстинал. Женската, от друга страна — и това си е чиста наука — се нагрява като ютия, разбирате ли? Малко по малко, на бавен огън, като хубава яхния. Ама нагрее ли се веднъж, вече няма спиране — също като доменните пещи на Виская.

Премислих термодинамичните теории на Фермин.

— Значи това правите с Бернарда, а? — попитах аз. — Нагрявате ютията?

Моят приятел ми намигна.

— Тази жена е вулкан, които всеки миг ще изригне — с либидо от огнена магма и сърце на светица — рече той, облизвайки устни. — Ако трябва да направя точно сравнение, напомня ми моята малка мулатка в Хавана, която беше много набожна и все се кланяше на светците си. Ала тъй като в дъното на душата си съм старомоден кавалер, не се възползвам от жените и се задоволих само с целомъдрена целувка по бузата. Хич не бързам, нали виждате? Хубавите неща стават бавно. Някои селяндури си въобразяват, че ако хванат една жена за задника и тя не се оплаче, значи им е в кърпа вързана. Аматьори! Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа-измамник. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея, и най-напред трябва да спечелите душата й. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение.

Тържествено аплодирах тази реч.

— Фермин, вие сте поет.

— Не, аз съм с Ортега и съм прагматик, защото поезията лъже, макар и красиво; а това, което ви казвам, е по-вярно и просто от резен хляб с домат. Ето какво казваше учителят: покажете ми един донжуан и аз ще ви покажа маскиран неудачник. Аз се стремя към трайното, към вечното. Вие ще ми бъдете свидетел, че ще направя Бернарда не честна жена — защото тя вече си е такава, — но поне щастлива.