Карлос Сафон - Сянката на вятъра

През онази последна пролет в „Сан Габриел“ той с тревога открил, че майка му Софи и дон Рикардо Алдая понякога се срещат тайно. Отначало се боял, че индустриалецът може да си е наумил да добави Софи към колекцията си от завоевания, но скоро разбрал, че тези срещи, които винаги ставали в кафенета в центъра на града и протичали съвсем благопристойно, се ограничавали само с разговори. Софи обаче ги държала в тайна. Когато Жулиан най-сетне решил направо да попита дон Рикардо какво става между него и майка му, индустриалецът се изсмял.

— Нищо не ти убягва, а, Жулиан? Всъщност се канех да поговоря с теб за това. Майка ти и аз обсъждаме бъдещето ти. Преди няколко седмици тя дойде да се види с мен. Беше загрижена, защото баща ти крои планове да те прати в армията догодина. Майка ти, съвсем естествено, желае най-доброто за теб и ме потърси, за да видим дали двамата с нея можем да направим нещо. Не се тревожи, давам ти думата на дон Рикардо Алдая, че няма да станеш пушечно месо. С майка ти имаме големи планове за теб. Имай ни доверие.

Жулиан искал да се довери, само че дон Рикардо вдъхвал всичко друго, но не и доверие. Ето защо се посъветвал с Микел Молинер, който се съгласил с приятеля си.

— Ако единственото ти желание е да избягаш с Пенелопе — и дано Бог да ти помогне да успееш, — ще имаш нужда от пари.

Тъкмо парите били онова, с което Жулиан не разполагал.

— Тая работа може да се уреди — осведомил го Микел, — нали затова са богатите приятели.

Така Микел и Жулиан започнали да кроят планове за бягството на влюбените. По предложение на Молинер щели да се отправят към Париж. Той смятал, че ако Жулиан възнамерява да стане гладуващ творец и бохем, няма да намери за целта по-добра обстановка от този град. Пенелопе говорела малко френски, а за Жулиан, благодарение на майчините уроци, той бил втори език.

— Освен това Париж е достатъчно голям, за да се изгубиш в него, но достатъчно малък, за да намериш благоприятни възможности — разсъждавал Микел.

Приятелят на Жулиан успял да събере малко състояние, като прибавил дългогодишните си спестявания към онова, което успял да измъкне от баща си под най-невероятни предлози. Единствено Микел знаел къде щели да отидат тези пари.

— А пък аз възнамерявам да онемея, веднага щом вие двамата се качите на влака.

Същия следобед, след като уточнил последните подробности с Молинер, Жулиан отишъл в къщата на Авенида дел Тибидабо, за да посвети Пенелопе в плана.

— Това, което ще ти кажа сега, не бива да го разправяш на никого. На никого, даже и на Хасинта — подел Жулиан.

Девойката го слушала смаяна и очарована. Планът на Молинер бил безупречен. Микел щял да купи билетите под фалшиво име и да наеме трето лице — някой непознат, който да ги прибере от билетното гише на гарата. Ако полицията случайно попаднела на него, щяла да получи единствено описанието на човек, който не приличал на Жулиан. Жулиан и Пенелопе щели да се срещнат във влака. Нямало да се чакат на перона, където някой би могъл да ги види заедно. Бягството щяло да стане в някой неделен ден по обед. Жулиан щял да отиде сам на гарата за Франция. Там щял да го чака Микел с билетите и парите.

Най-деликатната част от плана била свързана с Пенелопе. Тя трябвало да заблуди Хасинта с молба да измисли някакъв предлог, за да я изведе от литургията в единайсет часа и да я върне вкъщи. По пътя Пенелопе щяла да помоли бавачката да я пусне на среща с Жулиан, обещавайки да се върне, преди семейството да се е прибрало в имението. За Пенелопе това щял да е сгодният случай да отиде на гарата. И двамата знаели, че ако кажат истината на Хасинта, тя не би ги пуснала да заминат — твърде много ги обичала.

— Планът ти е перфектен, Микел — казал Жулиан, когато изслушал стратегията, замислена от приятеля му.

Микел кимнал печално.

— С едно изключение — болката, която ще причините на много хора, като заминете завинаги.

Жулиан кимнал, мислейки за майка си и Хасинта. И през ум не му минало, че Микел Молинер говори за себе си.

Най-трудно било да убедят Пенелопе в необходимостта да държат Хасинта в неведение. Единствено Микел щял да знае истината. Влакът потеглял в един часа по обед. Когато откриели отсъствието на Пенелопе, двойката вече щяла да е отвъд границата. Щом пристигнели в Париж, щели да се настанят в някоя квартира като съпрузи, използвайки фалшиви имена. Тогава щели да изпратят на Микел Молинер писмо, адресирано до семействата им, в което да признаят любовта си, да успокоят близките си, че са добре и ги обичат, да обявят църковния си брак и да помолят за прошка и разбиране. Микел Молинер щял да сложи писмото във втори плик, за да заличи пощенското клеймо от Париж, и да се погрижи да го пусне от някой град в околността.