Карлос Сафон - Сянката на вятъра

Някъде по това време хората в квартала започнали да коментират, че господин Фортуни изглежда все по-стар, по-самотен, по-начумерен. Вече не разговарял с почти никого и по цели часове седял затворен в дюкяна си без никаква работа, гледайки със смесица от презрение и копнеж как хората, преминават от другата страна на тезгяха му. По-късно се заговорило, че модата се променя, че младите хора вече не носят шапки — а онези, които все пак носели, предпочитали да ходят в други магазини, където се продавала конфекция с различни размери, с по-актуални модели, а и на по-ниски цени. Шапкарница „Фортуни и синове“ бавно потънала в тъмно и безмълвно вцепенение.

Всички само ме чакате да умра, казвал си Фортуни. Може пък и да ви направя това удоволствие.

Не си давал сметка, че отдавна е започнал да умира.

След онзи инцидент Жулиан се втурнал още по-навътре в света на Алдая, в единственото бъдеще, което можел да си представи — бъдеще с Пенелопе. Така преминали почти две години на опасно въжеиграчество, през които двамата живеели в своята тайна. Сакариас посвоему бил отправил предупреждение още преди много време. Около Жулиан пълзели сенки, които скоро щели да затворят кръга си. Първият знак се явил през един априлски ден на 1918 г. Хорхе Алдая щял да навърши осемнайсет години и баща му, изпълнявайки ролята на велик родоначалник, решил да организира (или по-скоро да нареди да се организира) грандиозно тържество, което синът му не желаел и на което самият дон Рикардо нямало да присъства. Под предлог, че е зает с важни делови ангажименти, той щял да се срещне с една прелестна дама, току-що пристигнала от Санкт Петербург, в синия апартамент на хотел „Колон“. Къщата на Авенида дел Тибидабо била превърната в същински цирк заради събитието: стотици фенери, флагчета и сергии украсявали градината за радост на гостите.

Почти всички съученици на Хорхе Алдая от „Сан Габриел“ били поканени. По предложение на Жулиан Хорхе включил сред тях и Франсиско Хавиер Фумеро. Микел Молинер ги предупредил, че синът на училищния портиер ще се чувства не на място в самодоволното и помпозно обкръжение на важни господинчовци. Франсиско Хавиер получил своята покана, но — предусещайки същото, което пророкувал и Микел Молинер — решил да я отклони. Когато майка му, доня Ивон, узнала, че синът й смята да отхвърли покана за тържество в разкошното имение на семейство Алдая, едва не го одрала жив. Та нима това не било знак, че скоро самата тя щяла да бъде приета във висшето общество? Следващата стъпка би могла да бъде единствено покана за следобеден чай с госпожа Алдая и други неоспоримо изискани дами. И тъй, доня Ивон взела спестяванията, които била скътала от заплатата на мъжа си, и отишла да купи моряшко костюмче на сина си.

По това време Франсиско Хавиер бил вече седемнайсетгодишен и синьото костюмче с къси панталонки, което категорично подхождало на не особено изтънчения усет на доня Ивон, му стояло гротескно и унизително. Под натиска на майка си Франсиско Хавиер приел поканата и цяла седмица дялкал отварачка за писма, която възнамерявал да поднесе като подарък на Хорхе. В деня на тържеството доня Ивон настояла да изпрати сина си до портата на дома на Алдая. Искала да вдъхне аромата на властта, да се порадва на честта да види как синът й минава през тези врати, които скоро щели да се отворят и за нея. В мига, когато трябвало да се напъха в нелепия моряшки костюм, Франсиско Хавиер установил, че му е много малък. Ивон решила веднага да го поправи, но все пак пристигнали късно на тържеството. Междувременно, като се възползвал от суматохата на празника и от отсъствието на дон Рикардо — който в същия миг несъмнено празнувал посвоему, наслаждавайки се на най-доброто от славянската раса, — Жулиан се измъкнал от тържеството. Двамата с Пенелопе имали уговорка да се срещнат в библиотеката, където не рискували да се натъкнат на някого от ученото и изтънчено висше общество. Прекалено заети с жадни целувки, нито Жулиан, нито Пенелопе видели забележителната двойка, която се приближавала към входната врата на къщата. Доня Ивон почти влачела след себе си Франсиско Хавиер, натъкмен като за първо причастие с моряшко костюмче и морав от срам; тя пък била изровила за случая една широкопола шапка и в тон с нея рокля с джувки и плисета. С тези одежди напомняла сладкарска сергия или — по думите на Микел Молинер, който я зърнал отдалече — бизон, пременен като мадам Рекамие 68 68 Жан Франсоаз Жули Аделаид Бернар Рекамие (1777–1849) — известна фигура във френските литературни и политически кръгове на ранния XIX в. — Бел.прев. . Двамата прислужници, които стояли на пост при вратата, не изглеждали особено впечатлени от посетителите. Доня Ивон обявила, че в дома пристига нейният син, дон Франсиско Хавиер Фумеро де Сотосебальос. Слугите отговорили саркастично, че името нищо не им говори. Раздразнена, но пазейки самообладание като важна дама, Ивон строго наредила на сина си да им покаже поканата. За нещастие, по време на поправката на костюма, картичката останала върху шевната маса на доня Ивон.