Карлос Сафон - Сянката на вятъра

Някои следобеди, когато Хасинта отивала да вземе Хорхе, а той се бавел, бавачката разговаряла с Жулиан. Той също заобичал тази строга наглед жена и започнал да й се доверява дори повече, отколкото на себе си. Когато някакъв проблем хвърлел сянка върху живота му, тя и Микел Молинер били първите — а понякога и единствените, — които научавали за това. Веднъж Жулиан разказал на Хасинта, че видял майка си и дон Рикардо Алдая да си говорят в двора с фонтаните, докато чакали учениците да излязат от час. Дон Рикардо като че ли се наслаждавал на компанията на Софи и това някак жегнало Жулиан, който бил наясно със славата му на донжуан и с ненаситния му апетит за прелестите на женския пол без оглед на каста или състояние; единствено благоверната му оставала извън обсега на неговите домогвания.

— Тъкмо казвах на майка ти колко много ти харесва новото училище.

Когато се сбогувал с тях, дон Рикардо им намигнал и се отдалечил с кикот. Майка му мълчала през целия път, очевидно оскърбена от коментарите, които чула от индустриалеца.

Не само майката на Жулиан наблюдавала с опасение как той все по-здраво се обвързва с фамилията Алдая, пренебрегвайки старите си приятели от квартала и семейството си. За разлика от Софи, която показвала неодобрението си чрез тъга и мълчание, шапкарят проявявал огорчение и злоба. Първоначалният му ентусиазъм да разшири клиентелата си, включвайки в нея каймака на барселонското общество, бързо се изпарил. Вече почти не виждал сина си и скоро се принудил да наеме Кимет — момче от квартала, един от предишните приятели на Жулиан — като помощник и чирак в дюкяна. Антони Фортуни бил човек, който се чувствал способен да говори открито само за шапки. По-дълбоките си чувства таял с месеци затворени в тъмницата на душата, докато се отровели безнадеждно. С всеки изминал ден ставал все по-навъсен и сприхав. Всичко го дразнело: от усилията на бедния Кимет, който давал мило и драго да научи занаята, до опитите на Софи да представи в по-добра светлина факта, че Жулиан очевидно нехаел за тях.

— Синът ти си въобразява, че е някой, понеже тия богаташи го разиграват като циркова маймуна — казвал мрачно той, кипящ от злоба.

Един прекрасен ден, малко преди да се навършат три години от първото посещение на дон Рикардо Алдая в шапкарница „Фортуни и синове“, шапкарят оставил Кимет да отговаря за дюкяна и му казал, че ще се върне по пладне. Без окото му да мигне, той се изстъпил в кабинета на консорциума Алдая на Пасео де Грасия и пожелал да се види с дон Рикардо.

— И за кого имам честта да предам? — надменно попитал един чиновник.

— За личния му шапкар.

Дон Рикардо го приел леко изненадан, но добре настроен, като си мислел, че Фортуни вероятно му носи някоя фактура. Дребните търговци никога не проумяват напълно правилата на протокола, когато става дума за пари.

— Кажете, приятелю Фортунато, какво мога да направя за вас?

Без да го усуква, Антони Фортуни се заел да обясни на дон Рикардо, че дълбоко се е заблудил по отношение на сина му Жулиан.

— Синът ми, дон Рикардо, не е такъв, за какъвто го мислите. Напротив, той е невежо и мързеливо момче без никакви дарби освен тия превземки, с които майка му му пълни главата. Никога няма да постигне нещо, повярвайте ми. Липсва му амбиция, характер. Вие не го познавате, а той много умее да залъгва чуждите хора, да ги накара да мислят, че от всичко разбира, а всъщност не знае нищо за каквото и да било. Посредствен е и това си е. Аз го познавам по-добре от всеки друг и си помислих, че трябва да ви предупредя.

Дон Рикардо Алдая изслушал тази реч мълчаливо, без дори да мигне.

— Това ли е всичко, Фортунато?

Индустриалецът натиснал един бутон на бюрото си и след няколко мига на вратата на кабинета се появил секретарят, който бил приел шапкаря малко преди това.

— Нашият приятел Фортунато си тръгва, Балселс — заявил дон Рикардо. — Бъдете така любезен да го изпратите до изхода.

Леденият тон на магната не се понравил на шапкаря.

— С ваше позволение, дон Рикардо: името ми е Фортуни, не Фортунато.

— Както и да е. Вие сте много тъжен човек, Фортуни. Ще ви бъда признателен, ако не идвате повече тук.

Щом се озовал отново на улицата, Фортуни се почувствал по-самотен от когато и да било, убеден, че всички са против него. Едва няколко дни по-късно важните клиенти, спечелени благодарение на връзката с Алдая, започнали да изпращат съобщения, че си оттеглят поръчките и приключват сметките си. За броени седмици се наложило да освободи от длъжност Кимет, защото в дюкяна нямало достатъчно работа и за двамата. В края на краищата, казвал си Фортуни, младежът и без друго не струвал. Посредствен и лентяй, като всички останали.