- Както вече споменах - заяви Рики, без да поглежда Стеф, - върни се с клиента и ще поговорим. Но трябва да те предупредя, че не обсъждаме момичетата, които работят в клуба. Информацията е строго поверителна. - Тя докосна носа си, замисли се за миг и добави: - Много от тях стават известни манекенки или филмови звезди. Не искат хората да разбират за миналото им в „Джейнс“.
Рики кимна и се усмихна. Последните клиенти напуснаха заведението и светлините угаснаха.
- Както и да е. Ще прочетеш всичко в договора. Тук държим на личното пространство. Ако работиш за нас, си длъжна да се съобразяваш с това. Доведи клиента и аз ще преценя какво мога да направя за теб.
Дъждът се изливаше като из ведро върху прозореца на „Фрешнес Бъргър“, докато Стеф разбъркваше салатата си с чифт пръчици за хранене. Подобно време, помисли си тя, е в състояние да изкриви устните ти дотолкова, че да те накара да изглеждаш напълно отчаяна. После се втренчи в дневника на Анабел, който се намираше на масата до „свежата“ салата, сандвича с тофу и зеления чай с мляко.
Стеф бе успяла да убеди себе си, че Анабел е добре. Всъщност не знаеше защо изобщо се бе притеснила за приятелката си. В светлината на собствените й дългове и проблеми й се струваше глупаво, че е загубила време в излишни тревоги, вместо да се опита да привлече клиенти.
Сега обаче й бе хрумнало нещо друго. Беше открила нова причина да прочете дневника.
Анабел е била сред най-елитните компаньонки. Всички в „ Синатра “ го твърдят. В началото тя описваше как се печелят клиенти. Според нея момичетата трябва да са настоятелни, да пращат имейли и да звънят по телефона. Не че това ми помогна особено. Но може би ще успея да науча повече от нея. Защо е била толкова добра компаньонка?
Въпреки нещата, които бе казала на Рики, Стеф знаеше, че скоро няма да получи покана за дохан. Но бе твърдо решена да започне да изкарва пари в „Каламити Джейнс“, а останалите страници от дневника на Анабел навярно съдържаха полезна информация.
Стеф се смущаваше от мисълта, че е принудена да се рови из личния живот на приятелката си, за да извлече собствена изгода, но в „Ропонги“ всяко момиче се справяше само. Анабел щеше да прояви разбиране.
Тя се зачете в записките й.
Скъпи Боже,
Искам да умра, наистина. Мечтая си земята да се разтвори под краката ми и да ме погълне. Толкова се срамувам, че дори не смея да се погледна в огледалото. Защо не мога да изпия някое магическо хапче и да забравя за случилото се снощи? За съжаление не ми остава нищо друго, освен да се скрия тук, да поговоря с теб и да се надявам, че обезболяващите скоро ще подействат. Главата ми ще се пръсне.
Защо го направих, Господи? Съгласна съм, че е по-млад от повечето мъже и е доста привлекателен, но все пак е мой клиент и... и... Ох, ужасно ме е срам. Не само защото спах с него, но и...
Стеф отпи глътка от чая и се втренчи в последните думи. Анабел спеше с клиентите си? В училище не се бе целувала с никого и винаги се бе изчервявала в часовете по сексуално образование. Стеф силно се надяваше, че сексът не е тайната на добрите компаньонки. Но Анабел за пръв път споменаваше подобно нещо. Тя продължи да чете.
... защото той ми даде пари, все едно съм някоя проститутка. Господи, чувствам се омърсена. Никога няма да си го простя. Никога. Моля те, погрижи се семейството ми да не научи. Моля те, моля те, моля те.
Заклевам се, че спирам окончателно с пиенето. Ако бях трезва, едва ли щях да отида в хотелската стая с него и... Край на алкохола. Тази вечер не съм в състояние да се появя на работа. Рики ми звъни непрекъснато. Моля те, накарай я да ме остави на мира. Не искам да говоря с никого. Нуждая се единствено от компанията на хапчетата.
Ако другите момичета в „Джейнс" научат за случилото се... (Какво ще стане тогава, Господи? Моля те, погрижи се да не разбират.)
Телефонът ми звъни отново. Накарай я да се махне.
Моля те.
Анабел
ХХХХХ
Стеф затвори дневника и отхапа от сандвича с тофу. Тъй като страдаше от силен махмурлук, храната в този час на деня можеше да й подейства като отрова или лекарство. Слава богу, оказа се второто.
Не разбирам. Наистина. Защо Анабел е била толкова добра компаньонка?
Изглежда, тя беше затъвала във все по-големи неприятности. Как бе печелила нови клиенти? Спеше ли с тях? Не, едва ли. От записките й личеше, че става дума за еднократен инцидент.
Читать дальше