Сузана Куин - Стъклени гейши

- Преди години, докато се подготвях да стана гейша, подобно нещо се очакваше от нас. Щом младите майко завършеха обучението си, те не се подлагаха на ритуала със смяната на яката, ерикае, който е характерен за момичетата днес, а участваха в церемонията мидзуаге. В буквален превод мидзуаге означава „изваждам някого от водата“. Всяка майко трябваше да подстриже косата си и да загуби девствеността си със своя данна. После двамата се обвързваха за цял живот. Звучи по-романтично, отколкото е в действителност.

- Вие имахте ли данна ?

Те продължиха напред и подминаха малка чайна, сгушена между дърветата. Сервитьорите поднасяха чаши димящ зелен чай и желирани японски сладки.

- Да. - Госпожа Кимоно вдигна леко полите на дрехата си, тъй като пътеката ставаше по-равна и камениста. - Много известен, влиятелен мъж. Политик. Години наред беше мой данна и аз се научих да го обичам. Купуваше ми старинни кимона, перуки и гребени - всички неща, необходими за занаята ни. Необходимо е да разполагаш с доста пари, за да поддържаш собствена гейша. Но... връзката ни не продължи дълго.

- Какво се случи?

Настъпи мълчание и Стеф си помисли, че е прекрачила границата. Госпожа Кимоно реагираше изключително дружелюбно днес, което я объркваше. Колкото и да беше странно, упреците щяха да й подействат успокоително.

- Накрая той трябваше да се откаже от мен. - Хриптенето на госпожа Кимоно беше отслабнало, откакто двете вървяха по равната пътека. - Съпругата му настояваше. Избухна страхотен скандал. Чувствах се унизена и нещастна. Дълго време се срамувах да изляза на улицата в Киото. Той ми липсваше. Бях свикнала да бъде мой покровител. Но после, само година след раздялата ни, той почина. Съвсем внезапно.

- Съжалявам - каза Стеф.

- Отново бях съкрушена - добави госпожа Кимоно. -Дори не ми позволиха да присъствам на погребението. Гейшите нямат такова право. Неговата съпруга, разбира се, скърбеше открито след смъртта му.

- Но... той ви е изоставил - заяви Стеф.

- Да, но любовта не изчезва с магическа пръчка.

Стеф се замисли.

- Така е. Ще позволите ли да споделя нещо?

- Разбира се.

- Преди да пристигна тук, излизах с един мъж. Имахме много неприятности. Постоянно се карахме, той беше доста избухлив. Но въпреки безкрайните скандали не се страхувах. Знаех, че мога да му се доверя. Обещаваше ми всякакви неща - че ще ми намери работа и различни роли. В даден момент започна да ме снима гола. Твърдеше, че негови познати подготвят някакъв филм и трябва да видят снимките ми. После обаче ги продаде. Наистина вярвах, че ме обича. Но в крайна сметка се оказа, че ме е използвал. Най-лошото е, че още съм влюбена в него. Глупаво е, нали?

- Не, не е глупаво.

- Сега чувствам, че... изобщо не познавам мъжете. Трудно отгатвам какво искат. Преди си въобразявах, че всичко ми е ясно, но допуснах много грешки. Може би дълбоко в себе си изобщо не желая да спечеля клиенти. Прекалено съм уплашена.

- Нормално е, още се учиш - каза госпожа Кимоно. -Смятам, че преценката ти за хората не е чак толкова лоша. Просто трябва да разбереш как да контролираш мъжете в клуба. Как да ги допуснеш тук. - Тя сви ръката си в юмрук и докосна гърдите си. - Но за тази цел е нужно да бъдеш силна.

Двете стигнаха до едно място, откъдето се виждаше океанът. Бурните вълни се разбиваха в сивите скали, стърчащи във водата.

- Гейшите са като тези скали - заяви госпожа Кимоно. - Ние сме силни и непоклатими, въпреки че животът понякога е суров и несигурен. Винаги попиваме емоциите на останалите.

Стеф поклати глава.

- Не разбирам... Анабел...

- Твоята приятелка?

- Да. Била е елитна компаньонка. Но сега чета дневника й и изобщо не ми звучи като силен човек. Никак не прилича на вас. Не мисля, че е спала с клиентите. Поне не редовно. Как тогава е станала толкова популярна?

- Ти четеш дневника й?

Стеф се изчерви.

- Когато започнах, нямах лоши намерения. Но в момента ми се налага да бъда по-добра компаньонка по един или друг начин. Трябва да влезете в положението ми. Затънала съм в дългове.

Те подминаха двама влюбени, които се снимаха до голямо красиво дърво, чиито корени бяха плъзнали по земята като пипала.

- И смяташ, че дневникът й ще ти помогне?

- Не знам. Всички твърдят, че Анабел е била отлична компаньонка. Искам да науча тайната й. Не можете да ме вините за това. Не разполагам с нито един редовен клиент, а ме чакат огромни дългове. Просто държа да бъда добра в професията си и да работя в престижен клуб.