Сузана Куин - Стъклени гейши

- Пари - заяви Мама и плесна с длан по кожената счетоводна книга. - Ето за какво става дума в нашия бизнес. Никога не притежаваш достатъчно.

От вътрешността на клуба се чуваха сподавени мъжки гласове.

- Затова започнах в този бранш. Повярвай ми, Джордж сан, в него все още има много пари, независимо какво казват хората.

Върху бюрото на Мама бяха наредени кафяви бутилки с генки. Тя добави празната към тях.

- Вече изглеждате по-добре - отбеляза Джордж. - Надявам се, че престоят в болницата няма да е толкова неприятен...

- Омръзнало ми е да говоря за болници и болести, Джордж сан. Нека сменим темата.

- Добре. - Джордж удари раменете си в стената, когато натисна химикалката върху листа. - Как върви бизнесът?

- Горе-долу - отвърна Мама. - Полицията ни направи проверка миналия месец. Тъкмо получих глобата. Този път е заради фалшиво уиски. От якудза твърдят, че скоро ще погнат и нелегалните работници. Ще видим. - Мама въздъхна и поклати глава. - Много е трудно. Наложи се да взема заем от банката, за да платя на момичетата. Но все пак ще продължа да работя. Няма как. Иначе Кайто ще остане без нищо.

Изведнъж очите й се насълзиха. Джордж спря да пише.

- Знам, че ви е трудно. Но когато споменавате за дъщеря си, сякаш разголвате своята истинска същност. Сърцето и душата си. Не сте ми разказали много за Кайто. Това ли премълчавате?

Безупречните долни зъби на Мама заблестяха за миг.

- Хай - заяви развълнувано тя. - Да. Мислиш, че имам някаква тайна, нали? Така е. Бях ужасна майка, Джордж сан. Ето каква е тайната ми. Непрекъснато работех.

По лицето й се стичаха сълзи. Джордж се пресегна напред и я хвана за ръката.

- Но вие сте работили за нея. Правите го и в момента.

- Тя не искаше онова, за което работех. Нуждаеше се от моето време. Аз не й го дадох. А Кайто вече не го желае. Сега мога да й осигуря единствено пари.

Джордж стисна ръката й.

- Продължете.

- Не, прекалено ми е трудно. Нека поговорим за по-позитивни неща. Например за първото ми влюбване? - Мама кимна. - Трябва да призная, че любовта не ми донесе щастие. Това беше един от най-тежките периоди в живота ми. Но все пак ще ти разкажа историята.

Джордж я погледна разочаровано и дръпна ръката си.

- След първата ни вечеря Конрад продължи да ме извежда почти всеки ден. Ходехме на танци и кабарета, хранехме се в хубави ресторанти. Той ми представи Токио в светлина, която не бях виждала до момента. Отначало не си подхождахме особено - аз носех евтини дрехи в стил янки, а Конрад се обличаше в скъпи костюми. Благодарение на него станах част от хайлайфа. Той ми купуваше елегантни тоалети на известни японски дизайнери. Съвсем скоро започнах да трупам кожени палта и диаманти. Бях като болна.

- От Конрад или от новия начин на живот?

Мама се усмихна.

- От всичко, толкова беше непознато и вълнуващо. Най-после усещах, че съм намерила мястото си в компанията на този изискан джентълмен. Чувствах се страхотно. Той ми обеща, че ще се премести в Токио, за да бъдем заедно, и аз, разбира се, му повярвах. Бях млада и глупава. Любовта наистина те прави сляпа.

След един месец забременях. Очаквах, че Конрад ще ни купи хубав апартамент в града. Щяхме да водим щастлив семеен живот. Нямах никаква представа, че е женен. Оказа се, че има съпруга в Америка.

Джордж кимна състрадателно.

- Как научихте?

- Мама сан. - Хиро надникна през процепа на вратата.

-Хай?

Двамата с Мама набързо размениха няколко думи на японски. Тя кимна и извади нова бутилка от чекмеджето на бюрото си. Очите й помръкнаха.

- Възникнал е проблем с едно от момичетата - обясни Мама, след като Хиро изчезна. - Стеф чан. Отишла е на дохан, но още не се е появила. Хората от якудза са я видели да влиза в друг клуб. Откраднала е най-добрия ни клиент. Освен това ми дължи пари. Трябва да изпратя якудза да се справят с проблема, но услугите им... са доста скъпи. Не само във финансово отношение.

- Откраднала го е?

Мама кимна.

- Клиентите се обвързват с момичетата, а не с клуба. Вината е моя. Сбърках още в началото. Смятах, че мога да й имам доверие. - Тя поклати глава. - Не знам... Ако нещата продължават така... Докъде бях стигнала?

- Научили сте, че Конрад е женен.

- Да. Намерих писма от неговата съпруга в хотелската му стая. Цяла купчина. Написани върху синя хартия с американското знаме. Сигурно му е изпращала по едно всеки ден. Той дори не се беше постарал да ги скрие. Бяха в чекмеджето до леглото му, при цигарите. Вероятно си е мислел, че не чета на английски. Или пък е искал да разбера. Нямам представа.