Сузана Куин - Стъклени гейши

- Не те виня. - Госпожа Кимоно погледна към слънцето, което се носеше над океана. - Но ако разсъждаваш по този начин, едва ли ще постигнеш някакъв напредък. В „Ропонги“ витае демон. Той влиза под кожата на хората и ги променя. Така стана с дъщеря ми. Надявам се, че още не е успял да те докосне. В началото ти искаше да намериш приятелката си. Нима вече си я забравила?

Госпожа Кимоно заведе Стеф на кея. Там имаше сергии, които предлагаха изсушени сепии, оризови питки и хазартни игри с пушки, изстрелващи коркови тапи.

- Ето на какво ще те науча днес - заяви тя и спря пред красиво дървено магазинче, в което се продаваха лешникови сладки и пъстра хартия за оригами. - Как да сгъваш жерави.

После купи пакет хартия и двете със Стеф седнаха на ръба на кея, спуснали крака над водата.

- Наблюдавай ме.

С няколко сръчни движения госпожа Кимоно превърна парче златисто-черна хартия в миниатюрен жерав. Стеф взе малко хартия и започна да я сгъва.

- Не така! По-внимателно.

- Какъв е смисълът на това занимание?

- Става дума за молитви. И смирение.

- Тоест...?

- Добрата гейша е скромна. Предполагам, че и при компаньонките е така. Тя е силна, но същевременно разбира, че животът тече около нея и много неща не могат да бъдат променени. Гейшата се моли за по-щастливи дни, когато животът ще е по-сигурен.

Скъпи Боже, скъпи Боже, скъпи Боже...

- Анабел се обръща към Господ в дневника си - заяви Стеф. - Тя също се е молила. И е била скромна. Но какво общо има сгъването на жерави с молитвите?

- Вече ти обясних. Ако сгънеш хиляда птици, желанията ти ще се сбъднат. Но това не е всичко. Докато го правиш, те обзема спокойствие. А с него идва и смирението.

- Никога няма да стигна до хиляда.

- И най-дългото пътешествие започва с първата крачка.

Стеф продължаваше да сгъва хартията, като се стараеше да оформя прилежно ъглите. Докато я въртеше в ръцете си, вниманието й бе привлечено от мъж и жена, които вървяха по кея. Момичето беше Наталия. Бледата й кожа блестеше под залязващото слънце. Беше облечена с дънки и обемно палто с кожена яка. Държеше за ръка японец, който стигаше до раменете й. Стеф видя как Наталия и придружителят й влизат в някакъв хотел. После отново се съсредоточи върху жерава.

- Направи много грозна птица - отбеляза госпожа Кимоно. - Гънките са криви и несъразмерни. Трябва да се упражняваш още. Когато изработиш хиляда жерава, ще станеш по-добра.

- Може би имам по-важни задачи.

- Наистина ли? Какви например?

Стеф взе друго парче хартия.

- Трябва да изкарам пари.

- Какви са тези неща? - Наталия вдигна една от двайсетината хартиени птици, оставени върху етажерката в спалнята. - Талисмани ли?

- Да, може да се каже - отвърна Стеф, която седеше на горното легло и се гримираше.

Жеравите бяха пръснати из цялата спалня: по металната преграда на леглото, върху сгънатите дрехи в раницата й и раздрънкания ключ на лампата.

- Не съм те виждала отдавна - добави Стеф. - Не и откакто. .. те забелязах в „Камакура“.

- Как се правят?

Наталия започна да разгъва хартията.

- Не го разваляй.

- Добре, добре. - Тя оправи птицата. - Защо са толкова много? Да не си на кристали? - Наталия завъртя пръстите си. - Сигурно се чудиш какво да правиш с ръцете си?

Стеф поклати глава.

- Ужасно съм уморена. - Наталия потърка очи. - И пак съм поканена на дохан.

- Нищо чудно - отбеляза Стеф. - Постоянно излизаш. И денем, и нощем. Предполагам, че си напълно изтощена.

- Денем ли? - учуди се Наталия.

- В „Камакура“ - подметна небрежно Стеф - те зърнах в компанията на клиент. Или поне приличаше на такъв.

Наталия сложи птицата на шкафа.

- „Джейнс“... е различен от другите клубове. Някои от нас имат и дневни смени. Така изкарваме повече пари. Вероятно може да се нарече дохан... - Тя нанесе поредния слой пудра върху бузите си и погледна към Стеф. - А ти? Да не би да отиваш на дохан ? Никога не се гримираш толкова рано.

- Да - призна Стеф и се усмихна.

Предстоеше й първата истинска среща с клиент. Не знаеше как или защо, но съветът на госпожа Кимоно бе свършил работа. След като бе сгънала хиляда жерава, желанието й се бе сбъднало: Ямамото сан я бе поканил на вечеря.

- Мислех, че са те изхвърлили. - Наталия разтегна устни и ги очерта с молив. - Имаш много малко дрехи.

Стеф пренебрегна забележката й и запази спокойствие въпреки дръзката провокация. От улицата се чу клаксон и тя скочи от леглото.