Сузана Куин - Стъклени гейши

Нейната популярност едва ли се дължеше само на външния й вид. Анабел беше красива, но хората в Япония твърдяха, че най-хубавите момичета не са най-успешните компаньонки. Може би тайната й се криеше в амбицията, но Анабел не бе изявила огромно желание да продължи в същия бранш, след като изплати дълговете си. Защо клиентите я харесваха толкова?

Когато осъзна, че дневникът няма да й помогне особено, Стеф приключи с храната. Преглътна чая и гордостта си и реши да посети отново госпожа Кимоно.

- Как ме намери?

Госпожа Кимоно стоеше зад обикновена пазарска сергия пред гара „Камакура“. Върху дървената маса пред нея бяха наредени красиви птици, направени от коприна. Платът се обработваше по специален начин, за да може да бъде сгънат в различни форми според техниката на древното изкуство оригами. Така се получаваха изящни жерави с дълги шии и четвъртити криле. Госпожа Кимоно предлагаше богата палитра от форми и цветове - птица за всеки вкус.

Стеф не беше съвсем сигурна, но на лицето на старата госпожа сякаш се появи лека усмивка, когато я забеляза. Този път тя носеше черно кимоно, върху което бе избродиран зимен пейзаж: голи дървесни клони със сняг по краищата и гръмотевица, която прорязваше полите й.

- Вашата приятелка от пекарната ми каза къде сте.

- Коя пекарна?

- Магазина за ябълков пай до вас. Обясни, че днес сте на крайбрежието, и ми нарисува карта. - Стеф взе един от жеравите и го разгледа отблизо. - Прекрасни са.

- Красиви са, нали? - Госпожа Кимоно бе коленичила зад сергията, но сега се изправи подобно на разцъфващо цвете. - Твърде красиви за Токио, но напълно достойни за „Камакура“. Мястото ми напомня за Киото. Обичам близостта на водата. - Тя вдиша свежия солен въздух. - Предполагам, че никога не си била тук.

Последното не беше въпрос.

- Какво продавате? - попита Стеф и постави обратно птицата, като събори други две. Тя бързо ги сложи на местата им.

- Жерави оригами - обясни госпожа Кимоно. - Направени са от коприна. Обработвам плата по специален начин, за да се втвърди. Обикновено оформяме жеравите от хартия. Хората в Япония казват, че ако сгънеш хиляда птици, всяко твое желание ще се сбъдне - дълъг живот, добро здраве, излекуване на болести.

Тя сведе очи.

- Защо не ги продавате в магазина? - поинтересува се Стеф.

- Не ги продавам. Понякога просто имам желание, което искам да изпълня. Затова сгъвам жеравите, хората ги вземат и оставят дарение пред големия Буда наблизо.

- За какво служат?

- Жеравите са прекрасен подарък. Японците често ги подаряват на сватби, защото птиците символизират хиляда години щастлив брачен живот. Някои момичета ги използват като любовни талисмани. Според традицията, когато едно момиче навърши тринайсет, то трябва да сгъне хиляда жерава и да ги даде на момчето, за което иска да се омъжи.

- Върши ли работа?

- Понякога. Дошла си за съвет, нали? Предполагам, че не си успяла да намериш данна.

- Как познахте?

- По изражението на лицето ти.

- Показах играта с чашите на Ямамото сан. Много му хареса. Освен това започнах да наливам бавно питието му, като отделям внимание на всеки детайл. Сега разбирам какво означава да контролираш ситуацията. Чувствам, че до голяма степен определям правилата. Клиентът трябва да ме попита за разрешение, преди да направи нещо непозволено. Ямамото сан е изключително добър човек. Но още не ме е завел на дохан. Явно пропускам нещо. Не знам какво.

- Приятелката ми ще поеме сергията - заяви госпожа Кимоно.

Тя махна на жената, която стоеше зад съседната маса, отрупана с малки дървени котки. Кимоното й беше протъркано и по никакъв начин не напомняше за красивата пъстра дреха на госпожа Кимоно. Жената кимна, след като чу молбата, изречена на японски.

- Нека се разходим по хълма - предложи госпожа Кимоно. - Пиеш прекалено много. Приличаш на изсушена слива. Чистият въздух ще освежи кожата ти.

- Може ли да ви задам един въпрос?

Стеф и госпожа Кимоно изкачваха изтърканите дървени стъпала, заобиколени от раззеленени дървета. Въздухът беше чист и прохладен, а пътеката бе огряна от зимното слънце.

-Да.

Старата дама леко хриптеше, но не забавяше темпото и Стеф едва я настигаше.

- Гейшите спят ли с клиентите си? Мисля, че някои компаньонки го правят. Това ли е начинът да си намериш данна!

Стеф се опасяваше, че директният й въпрос ще предизвика бурна реакция, но госпожа Кимоно изненадващо кимна.