Сузана Куин - Стъклени гейши

- Разбира се. - Джордж наблюдаваше тромавите й движения и умората в очите й. - Когато ви е удобно.

Наближаваше два през нощта. Застанал зад рецепцията, Хиро слагаше банкноти и сребристи монети в бели пощенски пликове. Стеф и останалите компаньонки го наблюдаваха от известно разстояние, като пристъпваха нетърпеливо от крак на крак. Някои момичета си играеха нервно с косите, други си гризяха ноктите. Общата напрегнатост беше заразителна и скоро Стеф усети, че диша учестено и прехапва устните си.

Компаньонките в „Синатра“ получаваха пари на всеки две седмици. Плащането беше свързано с много стрес, тъй като ниските доходи подсказваха за липсата на бонуси и можеха да доведат до незабавно уволнение. Но докато гледаше как Хиро отброява банкнотите, Стеф бе обзета от внезапен оптимизъм. Вече се справяше добре с работата си. Ямамото сан я викаше редовно на своята маса и винаги поръчваше шампанско, което автоматично вдигаше сметката му. Може би тя бе спечелила достатъчно, за да върне дълга си и да спести малко йени, с които да си купи храна и други неща от първа необходимост.

- Частити.

Хиро плъзна един от пликовете по плота. Частити го взе и прочете цифрите, отбелязани върху бялата хартия. Държеше плика плътно до себе си, така че никой да не го види, но явно не беше щастлива.

- Хелена.

Хелена се усмихна, когато зърна цифрите, и пъхна парите в чантата си.

- Стеф.

Още преди да посегне към плота, Стеф забеляза, че пликът е празен. Изведнъж всичките й надежди се изпариха. Но тя все пак реши да го вземе. Отгоре бе написано името й с канджи и числото нула. Частити сръга Кристална и се засмя.

- Кога ще получа заплата, Хиро? - попита Стеф, пренебрегвайки самодоволното изражение на Частити.

- Най-малко след три месеца, Стеф чан.

- Три ?

- Трябва да платиш няколко глоби и да върнеш дълга на клиента си.

- За какво са глобите?

- Четири закъснения, избор на неподходяща рокля, лоша прическа, дъвчене на дъвка...

- Моля? Глоба за дъвчене на дъвка? Сигурно се шегуваш.

- Веднъж те видях да го правиш в клуба. Удържахме ти хонорара за един час.

- А защо четири закъснения? Дойдох късно само два пъти.

Хиро извади някакъв график.

- Миналия понеделник се появи две минути след началото на смяната, а в четвъртък преди това - цели три.

- Няколко минути не са от значение.

- Напротив. - Хиро кимна строго. - Броят се за закъснение.

- И колко се налага да платя?

- Хонорара за два часа.

- Шегуваш се, нали?

- Не - заяви Хиро. - Трябваше да си избереш по-подходящ клиент. Тогава парите нямаше да са проблем. Обясних на Мама, че момиче, което води такива мъже, не разбира как функционира нашият клуб. Заслужаваш дълга си.

- Ако ти си беше свършил по-добре работата, определено щях да имам по-малко проблеми - възрази Стеф. -Мама каза, че никога не би пуснала подобен клиент в заведението.

- Предполагах, че ще създаде неприятности - отвърна Хиро и кимна. - Но проблемът е твой , не мой. Нека ти бъде за урок. Лошият клиент означава дългове за компаньонката.

- Ти си знаел, че кредитната му карта е без покритие? -повиши глас Стеф. - И все пак си му позволил да влезе?

- Да... усещах го.

- Не мога да повярвам. - Стеф смачка празния плик и го хвърли на масата. - Нарочно си ме вкарал в дългове. За да ми дадеш урок. Сега трябва да работя с месеци само защото не съм подозирала... Защо го направи? Нямаш ли сърце? -Беше изричала тези думи при различни обстоятелства, но сега те й причиняваха също толкова болка, колкото първия път. - Защо не се досетих? Явно изобщо не ти пука за другите. Всички сте такива. Добре тогава. И аз ще се държа по същия начин. Ще се интересувам единствено от себе си.

За няколко минути Стеф стигна до едно от кръстовищата в „Ропонги“. Беше излязла от клуба, преди някой да успее да види сълзите й. Сега плачеше и се блъскаше безцелно в минувачите, обзета от познатото усещане, че отново е останала съвсем сама.

Три месеца.

Звучеше й като тежка присъда. До момента бе оцеляла благодарение на парите от шампанското, но работата беше уморителна както във физическо, така и в психическо отношение. А и не знаеше дали тялото й ще издържи на огромните количества алкохол, които трябваше да изпие, за да покрие наема си през следващите три месеца.

Изведнъж забеляза неоновата табела на „Каламити Джейнс“, която светеше на фона на тъмното облачно небе.

Ще вляза и ще си потърся работа , реши Стеф и рязко изтри сълзите си. Върху бузите й останаха черни следи от спирала. Ще ги накарам да ме вземат. Няма да си тръгна, докато не ги убедя.