Сузана Куин - Стъклени гейши

В даден момент ме посещаваше един изключително особен мъж. Мисля, че беше психичноболен. Голяма част от клиентите имаха психически или физически проблеми. Той ме следваше на всяко ново работно място. Когато напуснах първия публичен дом, ме откри в следващия, въпреки че не му бях дала никаква информация. После ме намери и в третия. Беше обезпокоително.

От: Ч_Ч_Частити

До: Дафни_от_Канада

Относно: отново махмурлук

Дафниии!

Чета всичките ти имейли, заклевам се! Съжалявам, скъпа, напоследък бях доста заета, знаеш как е тук. Страхотно е, че си се представила добре на прослушването. Онзи Грей е истински тъпак. Изглежда, и при вас е пълно с красиви жени точно както в Токио. Мъжете започват да се мислят за богове.

В „Ропонги" момичетата като нас са просто средна класа, което наистина изкривява нещата. Виж само Ейнджъл и Катрина. И двете бяха сред най-елитните компаньонки, клиентите буквално се избиваха за тях. Но сега са готови да скочат в леглото с всеки, само и само да се сдобият с доза кокаин или да получат втора покана за среща. Смятат, че не заслужават повече. Аз също не мога да се преборя с това. Постоянно се оглеждам за нови прически, рокли и операции. Всичко, което ще ми помогне да изпъкна.

Преди няколко вечери Хиро заведе новата англичанка при Ямамото (цялата е в странни белези и изобщо не знае как да се държи, чудя се защо Мама я е назначила). Бях ужасно ядосана. Ямамото ВИНАГИ иска да бъде с мен, но това момиче явно се познава с Хиро. Сигурно спи с някого, помни ми думите. Ямамото обикновено поръчва шампанско, така че загубих доста пари. Никога не съм изкарвала толкова малко бонуси.

Чувствам се в безизходица. Ако нещата продължат по същия начин, как ще си плащам наема в този хаотичен град?

Понякога ми се иска да избягам вкъщи, но ако се върна там... Нека не забравяме колко особено е семейството ми. Вместо да ми вдъхват кураж, те само ме натъжават. А и работата в Англия е десет пъти по-трудна - Лондон е най-ужасното място на света. Тук поне ни уважават. Или поне донякъде.

Снощи бях страшно потисната. Дори се замислих дали да не започна като стриптийзьорка. Така поне ще мога да контролирам доходите си и да се боря за повече клиенти. Когато се събличаш, не ти се налага да търпиш странните капризи на мъжете. Знаеш какво имам предвид. Накрая винаги те канят в хотелската си стая, а ти се чудиш как да се отървеш от тях.

Фиона е права. Ако си стриптийзьорка, просто влизаш в клуба, изпълняваш номера си, вземаш парите и се прибираш. Разбира се, в Япония всеки иска да те пипне, което е малко гадно, но съм готова да го изтърпя, ако доходите са високи. Работата като компаньонка не е толкова хубава, защото дори и да положиш огромни усилия, клиентът може да реши да си тръгне с друго момиче. И хоп! Отново си на дъното.

Тази сутрин обаче се събудих и ме обзеха съмнения. Достатъчно лошо е за Тами, че майка й е компаньонка. Но стриптийзьорка? Всички те свършват зле тук.

Косата ми пада на цели кичури! Не се шегувам! Перхидролът тотално я унищожи. Тами се уплаши, когато ме видя. Сериозно, понякога се държи така, все едно тя е майката. По-грижовна е от мен. Аз винаги искам да излизам навън и да се забавлявам, а Тами предпочита да си стои вкъщи и да си пише домашните.

Вече съм абсолютно сигурна, че няма да получа повишение. Осъзнах го вчера, когато Хиро повика новата англичанка при моя клиент. Защо да ме вземат за заместничка на Мама сан, след като могат да изберат някое по-младо момиче?

Преди няколко години имах спестявания и все пак ми оставаше време да посещавам различни курсове. Бях достатъчно млада, за да пробвам и нови неща. Но когато си самотна майка на трийсет, не е лесно да започнеш от дъното. Ако отида в Лондон, ще работя най-много като офис асистент или танцьорка в стриптийз клуб заедно с осемнайсетгодишни момичета, които изглеждат далеч по-добре от мен, с идеална кожа и без татуировки. Тук поне хората ни смятат за млади, въпреки че не сме. Не искам да се върна в някой западнал апартамент в „Шепърдс Буш". Не бих го приела дори като временно решение.

Учудих се, че още помниш разговора ни за милионите йени. Беше толкова отдавна. Сега съм ужасно далеч от тях-дори и ако разполагах с толкова пари, не бих могла да... До момента съм ги печелила и харчила поне двайсет пъти.