Сузана Куин - Стъклени гейши

Звучеше просто, но Стеф се улавяше как забравя да свие ръката си в юмрук или нарушава ритъма.

- Забавно е, нали? - попита госпожа Кимоно. - Лесно и забавно. Ето какво харесват японските мъже. Ние организираме за тях различни развлечения и игри, за да не се налага да мислят. Но го правим нежно и женствено. И винаги оставяме мъжа да спечели.

- Това ли е всичко? - учуди се Стеф. - Наистина ли подобна игра ще ми спечели по-голяма популярност в работата?

- Пробвай я с твоя клиент - насърчи я госпожа Кимоно. - Ще му хареса, че си научила нещо за японската култура, но най-вече ще се зарадва на факта, че някой друг се е погрижил за него и му е отнел отговорността. Така ще може да се отпусне и да се остави в чужди ръце.

Изведнъж тя се закашля силно, извърна глава встрани и сложи ръка на гърдите си.

- След малко отивам на среща. Ако искаш, ела да ме посетиш отново. Ще ми е любопитно да чуя как си се справила. Отдавна не съм имала собствена майко.

- Не се срамувай, Джордж сан. Влез.

Мама бе облечена в домашния си халат, когато отвори входната врата, и Джордж се поколеба на прага. Този път се беше сетил да събуе обувките си.

- Надявам се, че нямаш нищо против. Трябва да се приготвя за работа. - Мама тръгна тежко по коридора и изчезна в спалнята. - Извървяхме дълъг път заедно, нали? Вече сме добри приятели.

Джордж я последва, но спря на вратата на стаята, изчервен от притеснение.

- Ще ви изчакам... ъъъ... Къде да ви изчакам?

- Не, не, ела.

Мама стоеше с гръб към него и ровеше из дрехите си в елегантния гардероб от полирано дърво. Вратите му бяха украсени с порцеланови панели, върху които се виждаха красиви силуети на листа и клони.

Гардеробът изглеждаше странно в иначе семплия апартамент на Мама - като някоя реликва от стари, по-заможни времена, - но определено отговаряше на изяществото на облеклата в него. Пищни корсажи от червено и синьо кадифе, ефирни вечерни тоалети с бухнали ръкави и безброй изискани черни рокли висяха редом със скъпи кожи, кашмирени шалове и ушити по поръчка вълнени палта. Под тях се издигаше огромна купчина обувки. Повечето бяха червени с високи токове.

- Справяме се добре, нали, Джордж сан? Сигурно си събрал почти цялата необходима информация.

- Може би, но... - Джордж влезе предпазливо в спалнята. - Чувствам, че... Книгата се нуждае от повече. Повече от вас самата. Не ме напуска усещането, че криете нещо. Някаква тайна. Читателят трябва да вникне вътре във вас. В душата ви. Искам да знам всичко.

Масичката до прозореца беше отрупана с лекарства - бели пластмасови шишенца, надписани на японски, и блистери с хапчета, завързани с черни ластичета.

- Седни. - Мама му посочи възглавницата на застлания под и Джордж коленичи непохватно върху нея. Тя мърмореше под носа си, докато разглеждаше роклите в гардероба: -Не, твърде е удобна. Не, нуждае се от поправка. Днес ми се носи червено. Червено, червено, червено... - Движенията й бяха бавни и внимателни, сякаш всяко изпъване на мускулите й причиняваше болка. - Ще проведем интервюто тук, докато се обличам. Предполагам, че нямаш търпение да започнем.

- Ще ми помогнете ли? - попита я Джордж. - Налага се да поговорим много открито. Не само за кариерата ви, но... Има и нещо друго, нали? Нещо, което криете от мен.

- Така ли мислиш?

- Аз съм журналист. Усещам кога хората премълчават фактите.

- Днес съм по-добре - заяви Мама, все едно не го бе чула. - Трябваше ми почивка, нищо повече. Дадоха ми нови лекарства, които доста ми помагат. Намаляват отока. Много по-силни са. Ще мога да продължа да работя. Миналата седмица си мислех, че всичко е приключило. Пенсия. - Тя извади дълга червена рокля от гардероба и я закачи на вратата. - Така. Бяхме стигнали до майка ми и баща ми, нали?

-Да, но...

- Достатъчно ли материал събра за тях?

- Да. Смятах...

- Добре. Тогава ще ти разкажа какво е да работиш в японски бардак.

Джордж видимо се смути, когато Мама съблече халата си и го пусна на земята. Под него се разкри бельо в прасковен цвят. Върху болезнено тънките й крака и под прозрачната кожа на гръдния й кош изпъкваха сини вени. Всеки път когато си поемаше въздух, кожата на гърдите й изглеждаше така, сякаш ще се скъса от натиска. Тя навлече роклята.

- Да, нека започнем с това - съгласи се Джордж и сведе очи към пода.

- След като затвориха „кафенетата без бельо“, много момичета останаха без работа. Онези от нас, които не искаха да се омъжат, нямаха друг избор, освен да се върнат в нощните клубове. - Мама изпъна роклята по слабото си тяло. - Дотогава не бях спала с клиенти за пари, не и директно, но след като няколко години бях използвала тялото си, нямаше причина да не се съглася. Работата в снека ми се струваше тежка и нископлатена.