Сузана Куин - Стъклени гейши

- Госпожо... Радвам се, че сте тук. Не знаех дали работите в неделя или... Не бях сигурна.

- Изглеждаш посиняла - отбеляза госпожа Кимоно. -Замръзнала.

Силният вятър завихряше кафявите листа на улицата в малки прашни кълба, но старата дама, облечена както винаги в няколко ката коприна, като че ли не забелязваше лошото време.

- Не бях сигурна дали ще се появиш отново. Какво се е объркало този път?

Стеф дръпна ръкавите на блузата си и стисна зъби, за да спре тракането им.

- Нищо не се е объркало.

- Наистина ли? - Госпожа Кимоно вдигна дългите си изписани вежди и пъхна ключовете в малката торбичка, завързана за китката й. Носеше и друга, по-голяма кожена чанта, която висеше на рамото й и изглеждаше доста тежка. - Тогава защо дойде при мен?

- Да бъдеш компаньонка не е никак лесно. Не разбирам професията и... Честно казано, справих се много по-добре, след като наблюдавах чайната церемония. Господин Ямамото...

- Ямамото сан.

- Той пожела да ме види снощи. Представяте ли си? Значи все пак имам напредък. Сега трябва да го накарам да ме заведе на вечеря. Ще ми помогнете ли отново?

- Смятах, че искаш да получиш от него телефонния номер на приятелката си.

-Да, но...

- Вече си забравила за нея.

- Не съвсем. Но научих, че е добре. Видели са я миналата седмица, а и Джулия не е разтревожена. В момента дължа доста пари. Налага се да ги заработя спешно. Как мога да накарам Ямамото сан да ме заведе на вечеря преди работа?

- Прекалено много бързаш - каза госпожа Кимоно и тръгна със ситни крачки по улицата. Копринената рокля правеше движенията й точни и отмерени. - Необходимо ти е търпение. Мислиш като западняците. Дъщеря ми е същата. Той е японец, а търпението е изключително важно в нашата култура. Подобни неща отнемат време.

- Но аз нямам време - заяви Стеф и я последва по покритата с каменни плочи улица. - Затънала съм в дългове и ако не ги върна, ще стане по-лошо. Освен това се нуждая от жилище, дрехи и други такива работи.

- Да. - Госпожа Кимоно кимна и огледа фланелката на Стеф с логото на Университета в Ексетър. Голите ръце на момичето бяха почервенели от студ. - Забелязвам. Но вероятно все пак имаш някакви доходи. Не съм те виждала от седмици. Досега трябва да си платила наема си. Хазяите в „Ропонги“ не чакат толкова дълго.

- Намерих друг начин да печеля пари - призна Стеф. - С едно момиче ходим по баровете след работа и получаваме процент от продажбите, когато някой клиент си поръча шампанско. Оказа се доста доходоносно. До момента успях да покрия наема и да си купя няколко рокли. Не е никак лесно, а и трябва да пия огромни количества алкохол. Но ако се сдобия с един-единствен клиент, ще успея да си върна бързо дълговете. После ще мога да спестя пари за актьорския курс и животът ми ще се нормализира.

- Разбирам - заяви госпожа Кимоно и продължи напред. Стеф бе принудена да забави ход, за да не я изпревари. - Тогава какво искаш от мен?

- Искам да ми разкажете повече за местните мъже. Ако Ямамото сан се съгласи да ме заведе на среща, той ще стане „мой“ клиент. И аз ще получа добър бонус.

- Ясно. Значи ще бъде нещо като твой данна.

- Какво означаваше данна ?

- Никога не ме слушаш, нали? Същата си като дъщеря ми. Данна е покровителят на гейшата. Ти се нуждаеш от покровител. Човек, който да те спонсорира и да се грижи за теб.

- Да - съгласи се Стеф. - Мислех си... Ако спечеля нов клиент, ще мога да отида в другия клуб и да го взема със себе си.

- Тоест да го откраднеш? - поправи я госпожа Кимоно.

- Да, нещо такова...

- Не е много честно - отбеляза госпожа Кимоно. - А Мама сан? Той е и неин клиент, нали? Тя няма да се зарадва особено. Дала ти е работа, а ти смяташ да откраднеш клиентите й.

- Знам, знам. -- Двете стигнаха до един ъгъл и Стеф зърна кръглия знак на метрото в далечината. - Права сте. Не е красиво от моя страна. Вероятно просто ще се опитам да го спечеля като клиент, за да запазя мястото си. Но ще ми се наложи да изплащам дълговете си с месеци, преди да започна да спестявам. А дори не знам как ще се справя с наема. Работата с бутилките невинаги носи пари и е ужасно уморителна.

- Кой е другият клуб, за който си мислиш?

- „Каламити Джейнс“.

Госпожа Кимоно стисна устни.

- „Каламити Джейнс“? Мануке! Нямаш ли... инстинкти?

- Добре ли сте?

Стеф за пръв път чуваше госпожа Кимоно да търси думите си или да преминава на японски.

- Ти си много, много глупаво момиче.

- Защо? Кое му е лошото на „Каламити Джейнс“?