Сузана Куин - Стъклени гейши

Наистина имам страшно много енергия.

Според Джаки тези момичета печелят два пъти по-малко от нас. Ако е вярно, не бива да се меся в работата им. Но кой знае какво може да се случи на това хаотично място. Съществуват най-различни митове за „Ропонги"

Например се носи слух, че някакъв клиент разтваря наркотици в питиетата на момичетата. Твърди се, че шефовете знаят кой е, но не ни предупреждават. Джаки сподели, че такова нещо се е случило на Хъни. Една сутрин се събудила гола в апартамента на свой клиент. Той й казал, че се е напила много предишната вечер, но Хъни никога досега не била губила съзнание. Чувствала се ужасно. Оплакала се на мениджъра, но мъжът продължил да идва в клуба. Сега никой не говори за това. Дори Хъни мълчи. Дали историята е истинска? Човек никога не знае тук.

Заплатата ми за последния месец е 1 милион йени, или 5000 английски лири. Ако успея да ги спестя, ще си върна целия дълг. Напоследък се справям доста добре. Платих веднага наема си и отидох в супермаркета (никакви ресторанти този месец), където си купих храна за цялата следваща седмица. Скрих останалите пари и НЯМА да ги похарча.

Амин.

Анабел,

XXX

Стеф вдигна очи от дневника. Наркотици в напитките, момичета, работещи като проститутки... Мисълта я смущаваше. Но онова, което наистина й направи впечатление, беше цифрата 5000. Анабел бе спечелила пет хиляди лири за един месец.

Стеф дотолкова бе потънала в съдържанието на дневника, че не бе забелязала появата на останалите момичета. Те седяха около масата с кръстосани крака и изскочили напред гърди, приковали отнесени погледи в групата на сцената, която отегчено дрънкаше на инструментите си. Дженифър не беше сред тях - навярно имаше среща с клиент. Но Хелена, с която Стеф бе постигнала известна близост след сделката с роклите, бе заела място точно до нея.

- Колко пари изкарват момичетата тук на месец? - попита Стеф.

Хелена вдигна рамене.

- В този клуб ли? Зависи от бонусите.

- Смяташ ли, че някое момиче може да спечели седем хиляди долара?

Хелена се засмя.

- Разбира се. Ако разполага с магическа пръчка и напълни клуба с клиенти. Щом искаш толкова много пари, премести се в „Каламити Джейнс“.

- Наистина ли?

- Да. Една моя приятелка работи там. Получава купища пари, но постоянно е в клуба. А и техният мениджър е ужасно взискателен. Тук ми харесва повече. По-лесно е.

- А те... Трябва ли да изглеждаш по определен начин, за да те вземат на работа? - попита Стеф, опитвайки се да забрави коментарите на Анабел за рускините, които спят с клиентите, и наркотиците в напитките. Ако можеше да изкара пет хиляди лири на месец, всичките й проблеми щяха да изчезнат.

- Момичетата там са красиви - отвърна Хелена. - Но и ние не им отстъпваме. Не, външността не е от значение. Добре де, понякога е важна, но дори и клубът да наеме много привлекателни компаньонки, те невинаги се задържат за дълго. Клиентите играят решаваща роля. Ако доведеш клиент, ще те вземат. Толкова е просто.

- Само един ли? Казаха ми, че се нуждая от специална работна виза.

- Така е, в случай че нямаш клиенти. От „Джейнс“ винаги са търсели момичета, които знаят какво да предложат. Визата е като големия бюст. Трябва да притежаваш нещо специално.

- Ти имаш клиенти - заяви Стеф. - Защо не започнеш работа в „Джейнс“? Така ще печелиш поне два пъти повече.

- И ще страдам от два пъти по-силно главоболие и махмурлук.

- Но ще можеш да напуснеш по-скоро.

- Защо ми е да бързам?

- Стеф чан. - Хиро се втурна към нея, сключил ръце като за молитва. - Един клиент поиска да те види.

- Сериозно ли?

Стеф скочи от канапето.

- Да. Ямамото сан.

Преди да се отдалечи от масата, едно от момичетата протегна крак, за да я спъне. Беше Частити. Стеф внимателно прескочи крака й, като леко я ритна по лачената обувка. В този момент изчисляваше наум колко пари ще изкара, ако работи в „Каламити Джейнс“ в продължение на шест месеца. Достатъчно, за да плати дълга на Мама и да покрие таксата за актьорския курс.

Само един клиент. Не се нуждаеше от повече. Вече бе положила огромни усилия с господин Ямамото, за да се опита да изкопчи телефонния номер на Анабел. Може би с малко повече труд и с помощта на госпожа Кимоно щеше да го спечели за свой клиент.

Госпожа Кимоно тъкмо заключваше магазина, когато Стеф изкачи хълма. Бе останала без дъх. Устните й бяха бледи от студа. Беше тичала по целия път от апартамента си с надеждата, че ще пристигне навреме. А махмурлукът определено не правеше нещата по-лесни.