Сузана Куин - Стъклени гейши

- Преподаваме английски - отговори Дженифър. - Едва успяваме да покрием наема си всеки месец. Всичко тук е ужасно скъпо. Но все пак обичаме да излизаме и да се забавляваме.

Тед вдигна чашата си в знак на съгласие. След няколко питиета двете се оттеглиха в тоалетната, където Дженифър представи на Стеф своя гениален план.

- Когато се върнем - заяви тя, - ще ги излъжем, че днес имаш рожден ден. После ще ги помолим да поръчат шампанско. Разбра ли?

-Да.

- Никога повече няма да ги видим, така че не се притеснявай. - Дженифър прескочи малка локва мръсна вода на пода. - Чу какво ни казаха. В Токио са по работа. Те също лъжат. Не забеляза ли брачните им халки? Едва ли ни черпят, без да очакват нещо в замяна.

Дженифър отвори вратата на една от тоалетните. Изрусено момиче с измъчен вид и огромни гърди правеше орална любов на някакъв клиент.

- Разкарай се - извика момичето и се обърна.

Дженифър затвори вратата.

- Това е Ейнджъл - прошепна тя на Стеф. - Участва в шоуто на „Каламити Джейнс“. Пълна развалина. Постоянно води мъже в тоалетните. Частити твърди, че го прави заради кокаина. Дори не е за пари. Ужасно тъжно. Надявам се, че някой ден няма да свърша като нея.

Двайсет минути по-късно на масата се появи бутилка шампанско и двете започнаха да пият със светкавична скорост. Дженифър показа на Стеф различни трикове, които включваха „случайното“ разливане на шампанско по масата, постоянното вдигане на наздравици, целящо да накара мъжете да консумират повече алкохол, и бутането на пълни чаши на пода. Очевидно те имаха ефект. След по-малко от час пристигна втора бутилка.

Минаха часове и мъжете поръчаха още шампанско. По някое време в заведението стана побой, след като един от клиентите се опита да пусне кубче лед в деколтето на някакво момиче. Тя го удари, той й отвърна и бодигардовете ги изгониха навън.

- Трябва да се прибирам - заяви Дженифър, след като четвъртата бутилка почти бе пресушена. - Сериозно, страшно съм пияна.

Тя посегна към чантата си, която падна на мръсния, залят с шампанско под. От нея се изсипаха гримове, монети и листчета хартия. Дженифър успя да спаси около половината от съдържанието и притисна чантата до гърдите си. После се облегна на рамото на Стеф и попита:

- Идваш ли?

Стеф, която държеше ръката на Тед, докато той сипваше шампанско в чашата й, поклати глава.

- Ще остана тук - прошепна. - Може би ще поръчат още една бутилка.

- Стеф, наистина мисля, че... - Дженифър се хвана за главата. - Боже! Вие ми се свят. Слушай, не мога да те оставя тук.

- Всичко е наред. Не се тревожи.

- Не, Стеф, мисля, че... - Тя се опря на стената на сепарето. - Добре, трябва спешно да си тръгна. Ще помоля Люк да се погрижи за теб.

Дженифър се гмурна в тълпата и изчезна.

Изведнъж светът на Стеф стана странен. Ужасно странен. Сякаш бе разделен на малки фрагменти. Тя се намираше пред тоалетните, но помещенията бяха променили формата си като в сън. Всяка врата водеше към различно място. После Стеф коленичи зад бара. Искаше да се скрие. Някой изрече името й и тя видя как мъжът с кафявото палто размахва чифт белезници пред очите й. Накрая се появи Люк. Рамото му беше топло и солидно. Той я носеше на ръце покрай розово-белия навес на кафене „Алмонд“.

- Пийни малко вода.

Стеф се опита да отвори очи. Клепачите й бяха като залепнали и тя усети как кожата на лицето й се изпъва. Най-накрая все пак успя да ги открехне. Някой размахваше пред нея бутилка с японски надпис.

- Люк?

- Да, аз съм. Донесох ти вода.

Тя взе бутилката, отвъртя капачката и отпи една глътка. Студената течност се отрази добре на пресъхналата й уста, но не и на стомаха й, който веднага се разбунтува.

- Сигурно се чувстваш ужасно - каза Люк и седна до нея. - Снощи беше доста пияна.

- Къде съм?

Стеф се надигна и почувства как протърканата изкуствена дамаска на евтиното канапе залепва за краката й. Вечерната рокля се набра около бедрата й. Тя долови миризмата на изгорели газове и шума на оживено улично движение. Прозорецът зад гърба й издрънча. В ъгъла на стаята имаше компютър, пожълтял от никотина.

- Това е моят апартамент. Как съм стигнала до тук?

- Не, намираме се в моя апартамент - каза Люк и взе бутилката с вода от треперещите й ръце. - Ти припадна в бара. Някакъв мъж се опита да те вкара в едно такси. Докато беше в безсъзнание.

- Не, това е моят апартамент - настоя Стеф, премигна и отново взе водата. - Наистина.

После се изправи, но краката й се разтрепериха и тя седна обратно на канапето.