Сузана Куин - Стъклени гейши

Освен това има адски много кокаин, а аз не обичам дрогата. Снощи обаче бях толкова уморена, че... Трябваше да ползвам почивка, но точно тогава се появиха една яка група купонджии.

Бях толкова уморена, че се заключих в тоалетната и се разплаках. Бях наясно, че ако не изляза, ще бъда уволнена, но не можех да го направя.

Тогава се появи Джералдин и започна да се занимава с тоалета си. По едно време подхвърли, че изглеждам уморена и ще ми трябва малко прах за събуждане. За пръв път осъзнах, че наистина е така. След толкова много пиене изобщо не разбрах какво е. Уплаших се едва когато ме заболя носът, а на банкнотата имаше кръв. След това обаче изведнъж се усетих бодра и си рекох: о, да, мога да го направя.

Разговарях с всички, представих се като най-добрата компаньонка, за която може да мечтае човек. После ме връхлетя страхът. Имах чувството, че всички ме гледат. Рухнах психически, стана ми тъжно. Бях тотално изпразнена.

Джералдин предложи да си смръкна още веднъж, но аз си помислих, че е по-добре да не го правя. Не исках да стана зависима като останалите. А Джералдин да мисли каквото си ще.

Работните часове се изнизаха бързо. След това всички се прехвърлихме в „Холивуд", където пихме и си бъбрихме чак до девет сутринта. Така тръгна. Правех го почти всяка нощ. Няма да крия, че ми беше приятно, но не искам да се случи пак. Сега мисля, че е време да глътна още едно болкоуспокоително.

- Стеф чан!

Стеф рязко затвори дневника.

- Никакво четене на служебната маса - каза Хиро и плесна с ръце пред лицето й. - Мама иска да говори с теб в офиса.

- Добре.

Тя пъхна дневника под канапето. И без това се смущаваше да чете по-нататък. Едно беше да разбере мнението на Анабел за работното й място, съвсем друго - да се рови из личните проблеми на чужд човек.

В офиса Мама седеше в люлеещ се стол. Върху носа й бяха кацнали очила, инкрустирани с диаманти. Изглеждаше стара и уморена и дишаше тежко.

- Стеф. Голям проблем. - Мама сложи ръка върху някакъв бележник, чиито страници бяха пълни с цифри. Тя въздъхна и раменете й се отпуснаха. - Твоят клиент.

- Какво за него? - попита Стеф и усети как стомахът й се свива.

- Не е добър. - Мама почука бавно върху бележника с писалката „Паркър“. - Не си е платил сметката. Кредитната му карта няма покритие.

- Така ли... - промълви Стеф.

Мама поклати глава.

- Стеф чан, закъсала си. Когато някой клиент не си плати сметката, компаньонката е длъжна да покрие дълга му.

- Моля? Не говорите сериозно.

Мама свали очилата и избърса едното си око с кърпичка.

- Ако бях присъствала, никога нямаше да му позволя да плати с кредитна карта - заяви тя. - Умея да различавам добрите клиенти от лошите. Хиро обаче... Той все още се учи. Жалко. Но грешката все пак е твоя. Когато водиш неподходящи мъже, ти носиш отговорност за тях. Дължиш на клуба шейсет хиляди йени.

Стеф отвори уста и веднага я затвори. Искаше й се да извика. Да заплаче. Да намери Амир и да му счупи краката. Защо продължаваха да й се случват такива неща? Животът й тук беше точно като този у дома - срещаше мъже, които се представяха за рицари в блестящи доспехи, но в крайна сметка винаги я лъжеха. Ако Мама не я наблюдаваше, Стеф най-вероятно щеше да избухне в плач.

Колко съм глупава! Как не успях да се науча на кого мога да се доверя?

Копнееше да избяга от стаята, да напусне Япония и да отиде на някое място, където всичко е лесно. Но такова май нямаше. У дома всичко ставаше трудно, а ето че сега имаше същите проблеми.

Мама я потупа по ръката.

- Имала си късмет. Дългът можеше да е далеч по-висок.

- Аз... не съм в състояние да го платя.

- Хиро каза, че не си била толкова зле снощи. Отбелязала си напредък. Което не ми говори много. Но ако продължиш да се развиваш, ще ти позволя да работиш тук, докато ми върнеш парите. Ако не, изпитателният срок ще приключи и ще се наложи да намериш друг начин да покриеш дълга си.

- Дори и ако ми позволите да работя тук, как ще си плащам наема? Как ще си купувам храна?

Стеф си помисли за петте хиляди йени, които току-що бе дала на Хелена. В момента разполагаше само с няколко сребристи монети.

- Това не е мой проблем, Стеф чан. - Мама отново насочи вниманието си към бележника. - Ще намериш начин. А сега си свободна.

За миг Стеф остана с отворена уста, но после се обърна и излезе от офиса. Краката й я поведоха през клуба. Шейсет хиляди йени. Не можеше да ги плати. Нямаше как.