Сузана Куин - Стъклени гейши

- Клиентът ми не може да дойде тази вечер.

Стеф кимна. Естествено. Лошите новини я следваха навсякъде.

- Тогава как ще изкараме пари?

Стеф пресуши чашата с вино и я плъзна по бара, където тя мигновено бе напълнена от Кинг, високия нигериец, който притежаваше „Скуеър Майл“. Заведението сервираше на компаньонките безплатно бяло или червено вино, които бяха еднакво топли и блудкави и се съхраняваха в петлитрови бутилки под бара. Те нямаха нищо общо с охладеното шампанско и богатия избор от скъпи вина, предлагани на посетителите.

Разбира се, средната клиентела се задоволяваше с по-евтини напитки - бира „Ебису“ (произведена само на няколко спирки с метрото от там) за японците, „Бъдуайзър“ за американците, които държаха всичко да бъде като у дома, и малки чаши водка с кола за жените, които не се асоциираха със секс индустрията и нямаха право на безплатен алкохолен оцет.

Редовните клиенти рядко си поръчваха шампанско, но това не обезкуражаваше стриптийзьорките и компаньонките, разположени на бара с къси поли и дълбоки деколтета, в постоянните им опити да ги убедят да го направят.

- Да пробваме с някой от клиентите на заведението -предложи Стеф.

- Редовните ли? - Дженифър извади яркорозово червило и нанесе плътен слой върху устните си. - Няма да е лесно. Ооо... Ето ги и стриптийзьорките.

Стриптийз клубовете в „Ропонги“ непрекъснато въртяха един и същи еротични песни. Когато тези парчета прозвучаваха в „Скуеър Майл“ или някое друго заведение, момичетата се качваха на бара и изнасяха безплатно шоу пред останалите - естествено, не се събличаха, но размахваха бурно коси, въртяха дупета и разтваряха съблазнително крака.

- Почти никой тук няма пари. Хей, Кинг! - извика Дженифър и се усмихна невинно.

- Какво става?

- Тази вечер има ли добри клиенти? Нали се сещаш. Такива, които пият шампанско.

- Може би онзи в края на бара.

Кинг посочи един рижав мъж с кафяво палто. Вътре беше топло и палтото излъчваше ясния сигнал „Не се доближавай“. На няколко метра около него не седеше никой, въпреки че заведението беше пълно с хора.

- Работи във филмовата индустрия. В момента снимат някакъв екшън тук. Отседнал е в „Принс Риджънт“. Заслужава си да опитате.

- Да поговорим с него - предложи Стеф и си проправи път сред тълпата. Изведнъж се блъсна в някого. - О, съжалявам - каза тя, след като забеляза, че е разляла вино върху непознатия.

- Май си се разбързала.

Беше Люк. По червената му тениска се стичаше бяло вино. Той й се усмихна приятелски, сякаш Стеф току-що му бе подала бутилка бира.

- Разля цялото си вино - заяви Люк. - Искаш ли друго питие? Нещо истинско?

- Не, благодаря. - Стеф погледна през рамото на Люк към мъжа с кафявото палто. Една от стриптийзьорките, които танцуваха върху бара, се приближаваше към него. - Ще си взема ново безплатно вино след минутка.

- Сигурна ли си?

- Да, наистина. Благодаря.

- Мисля, че си спомних нещо за приятелката ти - добави Люк, докато Стеф се опитваше да го заобиколи. - Казваше се Анабел, нали?

- О, няма значение. - Стеф продължи напред. - Видели са я миналата седмица. Вече не се тревожа. Нека поговорим по-късно. Съгласен ли си? В момента имам други проблеми.

- Добре. Но поне ми позволи да ти купя едно питие преди края на вечерта.

- Благодаря.

Дженифър се появи до тях.

- Твърде късно - прошепна тя в ухото на Стеф и посочи мъжа с кафявото палто. Едно момиче на осемнайсет-деветнайсет години беше коленичило пред него върху бара и го галеше по бузата. - Но погледни онова сепаре. Всички са облечени с костюми. Може би си заслужава да пробваме.

Двете започнаха да си пробиват път през тълпата. Стеф се усмихна на Люк, който се опита да разбута хората пред тях. Когато стигнаха до сепарето, тримата западняци с очила с квадратни рамки определено се зарадваха да ги видят.

- Момичета - каза единият с американски акцент. - Как сте?

- О, нали знаете - отвърна Дженифър със свенлива усмивка. - Просто си търсим място да седнем.

Мъжът също се усмихна.

- Тед - заяви той и подаде ръка на Стеф и Дженифър. -Това са Мани и Джо. - Мъжът посочи другите двама. - Седнете. Ще пиете ли нещо?

Дженифър се изкикоти и отметна назад косата си.

- Страхувахме се, че никога няма да попиташ. Толкова е скъпо тук.

Тед се изправи.

- Какво да бъде?

Стеф понечи да каже „шампанско“, но Дженифър я изпревари.

- Водка с кола.

- С какво се занимавате, момичета? - попита Тед, след като се върна с напитките.