Усетила нечий поглед върху себе си, тя извърна глава към бара, където стоеше Люк. Той се усмихна и й помаха.
Стеф сведе глава и продължи напред. Когато се върна на служебната маса, там седеше Дженифър.
- Мисля, че Люк те харесва - каза тя, след като Стеф зае мястото си. - Не откъсва очи от теб цяла вечер. Нищо чудно, че Частити... Е, едва ли е много щастлива.
- Защо? - попита Стеф и потърка челото си.
- Тя наистина го харесваше, но Люк я заряза, защото... Нали знаеш каква е Частити, при нея винаги става дума за пари.
- Къде са останалите момичета? - поинтересува се Стеф.
Думите й прозвучаха глухо в собствените й уши, сякаш някой друг ги бе изрекъл.
- Дохан. По масите са. Всичко наред ли е? - Дженифър се приведе напред, за да види лицето й. - Стефани?
- Да, да. Добре съм.
- Не изглеждаш добре. Какво искаше Мама? - попита Дженифър.
Стеф се втренчи в бара, където Люк и другият сервитьор сипваха алкохол и сода в малки чаши.
- Чух за твоя клиент Амир... Картата му нямала покритие, нали?
- Кой ти каза?
- Частити. Знаеш колко е близка с Мама. Дори я е виждала без перука.
В другия край на клуба Люк хвърляше кубчета лед във въздуха и ги улавяше с празни чаши.
- Налага се да изплатя дълга му към клуба.
- Ужасно съжалявам - заяви Дженифър. Тя ухаеше на сладникав парфюм, а от едрите й бедра в ярки чорапи се излъчваше топлина. - Какво смяташ да правиш? Да останеш тук и да изработиш парите?
Стеф сви рамене.
- Дори и да ги изработя, как ще живея през следващата седмица? Трябва да платя наема си след два дни.
- Нали не възнамеряваш да се скатаеш? - попита Дженифър. - Моля те, не допускай тази грешка. Мама познава хора от якудза и... Ако не искаш да връщаш парите, по-добре напусни „Ропонги“.
Стеф скри лице в дланите си.
- Ще се опитам да го намеря. Ще го накарам да си плати. Но може да ми отнеме дни... седмици... Нямам представа как ще го открия. Дори не знам фамилното му име.
- Слушай ме внимателно - каза Дженифър. - Обещай ми, че ще го запазиш в тайна. Твоята приятелка споменавала ли ти е за бизнеса с бутилки?
-Не.
- Добре. Бизнесът с бутилки е като... Ти спешно се нуждаеш от пари, нали?
-Да.
- Става дума за система, която ти носи процент от продажбите. За всяка бутилка шампанско, поръчана от клиента по твоя инициатива, получаваш известна сума пари. Най-често три хиляди йени, но понякога и повече, ако шампанското наистина е скъпо и...
- Да, сещам се - прекъсна я Стеф. - Хиро ми го обясни първата вечер. Ако доведа клиент в клуба, ми се полага процент от печалбата на неговата маса или нещо подобно.
- Не, не тук - сниши глас Дженифър. - Навън. В баровете на „Ропонги“. „Хогис“, „Скуеър Майл“. Плащат ти веднага. В брой. Но е абсолютно против правилата. Ако Мама те хване, ще те уволни.
- Какво я засяга? - учуди Стеф. - Ние сами решаваме какво да правим извън работно време.
- Не и ако излизаме навън с клиенти на клуба - обясни Дженифър и погледна през рамо. - За да получиш процент, мъжете трябва да си поръчат шампанско или някое много скъпо вино. Обикновено не е лесно, но тук всички са богати. Шампанското за тях е като овесени ядки на закуска. След работа завеждаме клиентите в някой бар, те си поръчват шампанско и - бинго! Печелим пари.
- Може ли да отидем още тази вечер? - попита Стеф, забелязала светлина в края на тунела.
- Разбира се - отвърна Дженифър. - Но трябва да напуснем клуба по различно време, иначе Мама ще се усъмни. Днес ще приключим рано. Никой не работи до късно в събота. Какво ще кажеш да се срещнем в „Скуеър Майл“? Знаеш ли как да стигнеш до там?
- Ще го намеря - заяви Стеф. - Между другото, преди малко скрих тук една синя тетрадка. Под канапето. Виждала ли си я?
- Синя ли? - Дженифър се изправи. Носеше ефирна рокля, която й придаваше красив, женствен вид. - Нищо не виждам.
- Беше тук.
Стеф опипа Дамаската.
- Дано не е тефтерчето ти с клиенти. - Дженифър въздъхна. - Надявам се, че не си го оставила без надзор. Някое от момичетата сигурно е... Почакай, та ти започна съвсем скоро. Да не е някакъв дневник?
- Нещо такова. Няма значение. Може би е по-добре така. В момента имам по-сериозни проблеми.
- Имам лоши новини - каза Дженифър и дръпна един висок стол.
Двете със Стеф се намираха в „Скуеър Майл“, известен бар със стриптийзьорки и компаньонки, където секс туристи, американски войници от близката военна база и японски мъже с фетиш към западни жени пиеха по цели нощи, често до десет часа сутринта.
Читать дальше