Сузана Куин - Стъклени гейши

Вдишвай, издишвай.

Анабел не беше забелязала някой да сипва бистра течност в шампанското й. Нито пък беше усетила някакъв необичаен вкус, когато го изпи на екс и помоли за още.

Вдишвай, издишвай.

Но когато се събуди с ужасно главоболие, нервен стомах и смътни спомени за изминалата нощ, беше абсолютно сигурна, че й бяха сипали нещо в питието.

Вдишвай и издишвай, внимателно.

Изобщо не беше сигурна къде се намира. Нито пък защо е толкова тъмно. Надушваше миризма на афтършейв, изветряла бира и зелен чай.

Не вдигай шум. Опитай се да мислиш. Да си спомниш. Провери бельото си.

В съзнанието й се мяркаха и изчезваха разпокъсани картини от изминалата нощ. Спомняше си, че беше на работното си място в клуба с компаньонки, наливаше питиета и се смееше на тъпите шеги на Така. Тоест вършеше обичайната си работа. Но само толкова. След това нямаше нищо. Една голяма черна табела с надпис „Влизането забранено“.

Колко ли съм изпила?

Две бутилки вино с Така. Съвсем недостатъчно количество за пълния мрак в съзнанието й. Анабел беше успяла да се превърне в сериозен пияч и отдавна нямаше нищо общо с момичето, което в първите дни след пристигането си в Япония се замайваше от една чаша.

Постепенно започна да се ориентира и установи, че лежи върху някакви хлъзгави възглавници. Разпери пръсти и установи, че са от коприна, с бродерии. Някъде наблизо мигаше червена светлина, на фона на която се виждаше синкавото сияние на неоновата табела на аварийния изход.

Опитай се да седнеш.

Успя да го стори, потръпна и разтри голите си крака, които усещаше като някакви замразени сладкиши. Тафтяната й вечерна рокля прошумоля като ято подплашени птици. Устата й се изпълни с винена слюнка. Преглътна я бързо, усещайки как сърцето й ускорява ритъма си.

Спокойно, това е само роклята ти.

После рукнаха сълзите. Горещите сълзи на самосъжалението. Бръкна под роклята и с облекчение установи, че бельото й е на мястото си.

Ставай.

Спусна ледените си крака на пода. Какво е това, по дяволите? Пясък? Не, килим. Дебел килим. По дрехите й нямаше поражения, но роклята прошумоля отново, а ръката й блъсна нещо студено, което издаде шумно бълбукане. Бутилка.

Бар. Нима се намирам в хотелски бар?

Очите й започнаха да свикват с мрака. Видя някакви тъмни очертания.

Стъклена маса, тапицирани столове - като онези на туристическите кораби, бутилки шампанско и уиски „Сънтори“, подредени зад стъклената витрина в дъното на помещението.

В клуба съм. На местоработата си. Но какво търся тук?

„Каламити Джейнс“ не работеше нощем. Как тогава се бе озовала тук? Как бе припаднала, без никой да забележи? Дали хората от персонала я бяха оставили да се свести с надеждата, че ще намери начин да се измъкне навън?

Тя беше наясно, че персоналът не я харесва. Може би защото отдавна нямаше нищо общо с привлекателната млада жена с розовия пластмасов куфар на колелца, която не си позволяваше повече от два джин-тоника. По онова време всички я наричаха Барби заради сините очи и дългата руса коса. Днес обаче й викаха „пияницата“ или „оная, дето постоянно мрънка за кокаин“.

В главата й нахлуха още спомени. Шот след шот в компанията на Така, прекъсвани от кратки отскачания до тоалетната с цел поредната линия бял прах против смъртната умора, която неизменно я обземаше след полунощ. Препъване в тоалетната чиния, повръщане в мивката, поредният шоту, поднесен от нечия ръка. Именно тези няколко глътки я превърнаха в някакво мекотело. Беше изпитала чувството, че е вътре в бутилката и от там наблюдава света. Смътно си спомняше, че някой я беше разтърсил здравата, а след това бе настъпил мрак.

Посегна към преполовената бутилка уиски, която стоеше на близката стъклена масичка. Нуждаеше се от няколко бързи глътки, за да се върне в неприятната действителност. Но в момента, в който се готвеше да я сграбчи, до слуха й долетя тежко дишане, наподобяващо съскане на разгневена котка.

Светкавично се отдръпна назад.

Трябва да изчезвам от тук. Веднага!

В следващия миг измършавялото й тяло се стегна от друг шум - нещо средно между бръмчене и тропот. През остъклената врата на бара се видя как светна копчето за повикването на асансьора.

По това време на денонощието това беше странно. След като „Каламити Джейнс“ е затворен, значи са затворени и всички останали офиси в сградата. Освен ако някой не се е сетил за нея и сега идва да я прибере. Някой с достатъчно дрога във вените си.