Сузана Куин - Стъклени гейши

Както сама ще се увериш, жилището е оборудвано с всичко необходимо - обяви Флин, пристъпвайки в нещо коридор, който миришеше на сирене, препечени филии и парфюм. Ръката му докосна непочистената микровълнова печка, поставена на розова пластмасова лавица, чиято ширина не надвишаваше шейсет сантиметра. - Микровълнова, баня... - Отвори някаква врата, зад която се помещаваше тоалетна с размерите на тези в караваните. Над чинията беше окачен миниатюрен душ. - Ще имаш за съквартирантки наистина страхотни момичета. Специално в твоята стая живее една рускиня, изключително чисто момиче.

- Какво?! - възкликна Стеф, усетила как маратонките й залепват за пода. - За какво говориш?

Флин отвори една шперплатова врата.

- Това е спалнята ти - обяви той и се отмести встрани, позволявайки й да види двуетажното желязно легло, ниския таван и пода с размери метър на метър. Срещу леглата гъргореше древен климатик, който издаваше странни звуци.

- Ще живея с Анабел, приятелката ми - каза Стеф. -Така се бяхме разбрали.

- Анабел? - обърна се да я погледне Флин. - Не, не, тя напусна. Изчезна, без да си плати наема. Из-чез-на! - натъртено разчлени думата той. - Изчезна безследно!

- Какво значи изчезна? - попита Стеф. - В имейлите си ти каза, че... Дори миналата седмица спомена...

Изведнъж млъкна, защото осъзна, че по време на кореспонденцията им Флин изобщо не беше споменал Анабел. Описваше само фантастичната стая в още по-фантастичния апартамент. Самата Анабел от месеци не беше отговаряла на имейлите й, а Стеф бе решила, че просто няма време от забавления.

- Всичко беше уредено - каза на глас тя. - Защо ще си тръгва, без да ме предупреди?

- Не знам - сви рамене Флин. - Момичетата постоянно го правят. Местят се заради гаджета или нова работа. Ще спиш на горното легло, защото съквартирантката ти вече си запази долното. Не е проблем, нали? - Не й даде време за отговор и продължи: - Един ден сте тук, на следващия вече ви няма. Такива сте вие, момичетата. Разбира се, аз бях принуден да задържа аванса й. Но ти имаш голям късмет с тази стая. Ще имаш само една съквартирантка, което е много необичайно. При това на много добра цена. В един от имейлите си спомена, че имаш и друга приятелка тук. Може би тя ще ти заеме парите за аванса.

- Джулия? Не, едва ли. Тя не е от тези, които дават заеми. Докато Анабел... Виж какво, тя не би си тръгнала, без да ми каже. Не знаеш ли къде е отишла? Не ти ли е оставила някакъв телефон? От доста време не отговаряше на имейлите ми...

- Не - поклати глава Флин и забарабани с пръсти по металната рамка на леглото. - Момичетата постоянно идват и си отиват. Вероятно е намерила мъж, който да се грижи за нея, и се е преместила при него. Но няма от какво да се безпокоиш, тук е безопасно. Токио е един от най-сигурните градове на света.

- Това не е в стила на Анабел - рече Стеф. - Тя ме очакваше, защото искаше да живеем заедно. Поне така каза през... - Започна да брои на пръсти, после с въздишка добави: - През януари.

- Тя работеше като компаньонка - каза Флин. - Сигурно се е харесала с някой клиент, който й е наел апартамент в по-хубав квартал.

- Не, не, тя преподава английски - възмути се Стеф. -Учителка е по английски.

- Работеше като компаньонка - отсече Флин. - Прибираше се по никое време и всяка вечер се гримираше. Май не познаваш приятелката си толкова добре, колкото казваш.

- От доста време не съм я виждала - уморено призна Стеф. - Май от десет години. Бяхме близки в училище, но тя може би се е променила.

Флин сви рамене и попита:

- Искаш ли леглото, или не го искаш?

- Искам го - кимна Стеф и плъзна пръсти по очуканата и прашна рамка. - Хванал си ме натясно, защото няма къде да спя тази нощ. Но не мога да ти дам всичките си пари. Нали трябва да ям?

- Наемът е много добър! - изду гърди Флин. - Апартаментът е един от най...

- Спести ми рекламата, моля те - вдигна ръка Стеф. -Имам очи и виждам всичко. Не казвам, че няма да го наема, но не знаех, че ще поискаш аванс. Всичките ми пари са петдесет хиляди. Нямам дори цент повече...

- Без аванс няма стая! - отсече Флин. - Изключено е да си намериш друг апартамент тази нощ. Къде ще спиш тогава, а? Може би на улицата?

- Защо не? Нали току-що каза, че Токио е най-сигурният град в света?

- Може и да е така, но в „Ропонги“ редовно изчезват момичета.

Стеф си помисли за зазиданите в бетон момичета и серийните изнасилвани, за които съобщаваха по телевизията. Беше убедена, че тези истории са преувеличени, но изведнъж се притесни за Анабел.