Сузана Куин - Стъклени гейши

Анабел тихо изскимтя.

Отиват си. Това е добре. Отиват си.

Премигна и прехапа устни, опитвайки се да прогони картините, които се блъскаха в съзнанието й. Изви врат и видя как мъжете влизат в кабината.

Единият измъкна мобилен телефон. До слуха й достигнаха откъслечни фрази:

- Ще я занесем... Аз трябва да...

Дишай, дишай.

После нещо прошумоля.

Помещението се завъртя и погледът на Анабел се спря върху някакъв кафяв предмет на метър от нея. Чантичката й „Луи Вюитон“. Беше паднала до канапето. Толкова не на място в пустия клуб с компаньонки, колкото опаковка от бърза закуска върху табла с хирургически инструменти. И на всичкото отгоре вибрираше.

Вдишвай, издишвай.

Вибрацията се превърна в звънене. Отначало тихо, като почукване върху стъкло, после все по-силно и по-силно. В тишината на затвореното помещение електронните сигнали звучаха оглушително.

О, Боже. Мили Боже, моля те, помогни ми!

Звънеше нейният телефон. Тя прехапа устни още по-силно, молейки се звъненето да спре. Но то продължаваше, все по-оглушително и по-плашещо. Отровнобяла светлина заля помещението. Безмилостните лъчи на фенерчетата прогониха и последните остатъци от успокояващия мрак. Анабел видя тялото на блондинката, проснато напряко в кабината. Златистите врати на асансьора се блъскаха в него и се дръпваха обратно.

Мъжете се върнаха.

- Казах ти, че... Трябва да я намерим...

Пауза. После високият отвори стъклената врата.

- Може би все още е тук...

Нова пауза. Някой започна да тършува по седалката над главата й, тапицерията се раздвижи. Тя затвори очи, после пак ги отвори. Видя сиви крачоли.

Обсипана с лунички ръка се протегна към бутилката уиски на масата. После бутилката изтрака обратно и сивите крачоли се прегънаха в коленете. Стомахът на Анабел се сви и тя затвори очи. Когато ги отвори, лицето на мъжа висеше на няколко сантиметра от нея. Очите му бяха кървясали. Анабел почти спря да диша.

Бяха я открили!

„Усмивката е най-добрият грим“, гласеше рекламата на входа на метростанция „Ропонги“.

Преметнала раницата през рамо, Стеф зърна посланието сред морето от начервени блондинки и се усмихна. Лицето й между дългите боядисани в червено къдрици беше чисто, напълно лишено от грим.

Бяха я предупредили, че „Ропонги“ е рекордьор по блондинки в цяла Япония и няма нищо общо с останалите части на страната, тъй като тук властват не традициите, а парите. Но въпреки това не мирише зле, констатира тя, докато тълпата я тласкаше нагоре към шумните улици на най-известния токийски район за забавления и секс, пълен със заведения за бързо хранене, легални магазини за дрога и клубове с наименования като „Климакс“, ,Червени устни“ и „Само за твоите очи“.

С усилие се задържа на място под бяло-зелените колони на някаква магистрала, докато тълпата на високи токчета се движеше като пълноводна река по задръстената от автомобили улица. Безброй млади жени от Запада бързаха за среща с японски мъже.

Никой не обръщаше внимание на синеоката англичанка с избелели дънки, която стоеше пред „Фрешнес Бъргър“ и прелистваше пътеводител на Токио. Такива като нея бяха често срещана гледка - млади момичета от Европа, пристигнали в Токио с мечтата да забогатеят. Но при по-внимателно вглеждане всеки можеше да види белезите по ръцете й и трудноподвижните пръсти, които с мъка прелистваха страниците на пътеводителя. И вероятно да стигне до заключението, че въпреки фотогеничното лице с правилни черти Стеф не е просто поредната манекенка, пристигнала тук с намерението да спечели лесни пари.

Обърна на последната страница на пътеводителя и прочете бележките, изписани с красив равен почерк.

Annabel@docomo.ne.jp беше имейл адресът на приятелката й Анабел в Токио.

Флин беше хазяинът на Анабел, с когото имаше среща тук.

Каламити Джейнс пък беше клубът с компаньонки, в който работеше другата й приятелка Джулия.

В тази навалица нямаше да е лесно да открие Флин, но щеше да мисли за клуба на Джулия и евентуална работа там едва след като уреди квартирата си и се срещне с Анабел. Ако при Джулия няма работа, щеше да се наложи да чука от врата на врата, за да открие нещо подходящо. Нищожните й спестявания едва ли щяха да стигнат за повече от седмица в най-скъпия град на света. Беше готова да работи като компаньонка, или „момиче под наем, но без секс, ако обичате“. При това да започне веднага, ако може още тази вечер.