Сузана Куин - Стъклени гейши

- Някой обади ли се в полицията? - попита тя.

- В полицията ли? - стресна се Флин и я погледна така, сякаш е луда.

- Може би й се е случило нещо.

- На Анабел ли? Бъди спокойна, тя е добре. Потърси другата си приятелка. Тя сигурно ще знае нещо за нея.

Стеф кимна и прехапа устни.

- Предполагам, че... Всъщност ние с Анабел не сме се виждали, откакто бяхме на четиринайсет. И изобщо не сме планирали да идваме тук заедно. Нищо не беше сигурно. Може би просто се занимава със своите работи и отдавна е забравила за мен.

- Вероятно е забравила - съгласи се Флин. - От много пиене или нещо друго. Всички момичета пият. А сега да се върнем на депозита.

Стеф въздъхна. Беше наясно, че навсякъде в Япония искаха препоръки, депозити и месечно заплащане. Нямаше начин да си намери бързо евтина квартира, а перспективата да спи на улицата никак не я привличаше. Защо ли бе напуснала Анабел, запита се тя, докато сядаше на долното легло. Вероятно има някакво обяснение. Матракът потъна твърде охотно под тежестта й.

- Не, не! - размаха ръце Флин. - Не можеш да сядаш, преди да си платила!

- О, я стига глупости! Сядам, защото съм уморена. Значи мислиш, че лесно ще си намеря работа, а? Джулия също смята така, но това съм го чувала и преди.

- Нали за пръв път идваш в „Ропонги“?

- Така е. Имах предвид Лондон. Понякога хората казват, че е лесно да си намериш работа, като имат предвид себе си. Но аз все пак останах с впечатлението, че тук това наистина е така.

- Мисля, че... - Флин направи пауза да огледа белезите й, после кимна. - Може би няма да е толкова лесно, но ще се оправиш.

- Добре, ясно - въздъхна тя и измъкна навитите на руло пари от джоба на дънките си. Точно петдесет хиляди йени. - Ще приемеш ли четирийсет?

- Нали каза, че имаш петдесет?

- Четирийсет, които ще получиш веднага.

- Не, съжалявам - отвърна Флин и сключи ръце пред гърдите си. - Наемът е шейсет.

Стеф отброи четирийсет хиляди йени и му ги подаде.

- Останалите ще получиш другата седмица.

- Не, в никакъв случай! - рече Флин и отстъпи крачка назад, сякаш банкнотите имаха зъби.

Стеф погледна парите.

- Е, добре - въздъхна тя. - Петдесет хиляди?

- Окей - кимна Флин. - Но ако в събота не получа и останалите десет, ще трябва да си събереш багажа. Много момичета чакат за стая. Опашката е голяма.

Гладките банкноти се изплъзнаха с лекота от пръстите й. Беше ги държала в джоба си цели двайсет и четири часа от „Хийтроу“ до тук и сега й беше трудно да се раздели с тях. Това бяха всичките й пари и вече ги нямаше. Изпита чувството, че е допуснала огромна грешка.

- Значи мислиш, че Анабел е добре, така ли? - попита тя.

- Да, да - кимна Флин, зает да брои банкнотите. - Десет, двайсет, трийсет... Тя беше разумно момиче. Пиеше, но с мярка. Ти трябва много да внимаваш. Четирийсет, петдесет... Сдоби се с много хубав и сигурен апартамент. - Почука по стената, сякаш да я увери, че сградата е солидна. Тънкият шперплат се разтресе. - Ще видиш, че няма да съжаляваш. Тук е сигурно, момичетата са добри, хазяинът също. Най-важна е сигурността. Ще работиш като компаньонка, нали?

- Да. Мислиш ли, че Анабел ще се върне?

- Не, няма да се върне - поклати глава Флин.

- Не е ли малко странно да си тръгне по този начин? Може би си е намерила по-хубав апартамент?

Флин енергично поклати глава, сякаш подобно нещо беше изключено.

- Този е отличен. Анабел живя тук дълго време и редовно си плащаше наема. Нямам никакви оплаквания.

- А защо си е тръгнала, без да ти плати за последния месец? - попита Стеф. - Аз си мислех, че тук момичетата печелят много пари.

Флин напъха парите в джоба си.

- Вярно е, че печелят много - отвърна той. - Получават бонуси, дрехи, пътуват до токийския „Дисниленд“ и още какво ли не. Пари, пари и пак пари. Това искат момичетата. Ти също, нали?

- Да - призна Стеф. - Може да се каже, че това е последният ми шанс. - Пръстите й се плъзнаха по горната част на ръката. - Трябва да спечеля някъде около петнайсет хиляди.

- Йени? - подхвърли Флин и се усмихна на шегата си.

- Паунда. Петнайсет хиляди английски лири. А след това ще мога да... Всъщност няма значение. Всички твърдяха, че тук ще ги спечеля без проблеми.

- Колко са това в йени?

- В йени не знам. Някъде към двайсет хиляди долара.

- Двайсет хиляди долара? - промърмори Флин и механично напъха йените по-дълбоко в джоба си. - За да спечелиш толкова, трябва да бъдеш топ компаньонка. Всичко е относително. Можеш и да спечелиш подобни пари, стига да попаднеш на подходящи клиенти и подходящ клуб. Ето ти ключа. Ако имаш някакви проблеми, звънни ми на мобилния.