Сузана Куин - Стъклени гейши

Много те моля, помогни ми да се справя. Накарай клиентите да сменят клубовете. Не мога да продължавам да пия по този начин. Когато липсват любители на шампанско, съм принудена да изпивам четири коктейла на час и се напивам до смърт.

Каси няма никакви клиенти, но не я пращат по масите. Просто си седи и гледа какво правят другите момичета, без седмици наред да печели каквото и да било. Затова се е превърнала в пълна алкохоличка-единствените пари, които изкарва, са бакшишите от питиета.

Аз не искам да работя в „Джейнс". Наистина не искам...

Чакай!, рече си Стеф и отново прочете последния параграф. Значи се е преместила в „Каламити Джейнс“... По всичко личи, че е така. Тя поклати глава и продължи да чете.

Тукашният мениджър е голям боклук. Постоянно ме прегръща през кръста, притиска се в мен и мяучи нещо като „юки, юки" на шибания си език. В основни линии мяученето се свежда до едно: понеже нямам работна виза, трябва да работя страшно упорито, за да доставям допълнителна радост на клиентите.

Започвам да си мисля, че Мама не беше чак толкова лоша. С изключение на факта, че ме уволни. Как разбра, че съм ходила в „Джейнс"? Не ми е приятно да си спомням за нощта, в която отсече: „За теб вече няма работа тук!"Тоест край на всякаква работа. Това беше най-големият шок в живота ми. Оттогава изминаха два дни, но очите ми още са червени от сълзи. Бях буквално съсипана, но на нея не й пукаше. „Вън, вън! За теб вече няма работа тук!"

Ако мога, ще отскоча до там, дори само за секунда. Тук се чувствам омърсена. След работа някои момичета се качват на таксита и отиват в хотелите на клиентите си. Наричат го „допълнителен договор"

Помогни ми, Боже! Наистина ми трябва твоята помощ!

С обич,

Анабел

Стеф притисна глава върху дневника. По всичко личеше, че „Джейнс“ наистина е гадно място, но по-интересен беше фактът, че на даден етап от живота си Анабел действително беше работила там. Жалко, че в дневника липсват дати... Дали Анабел бе работила в „Джейнс“ едновременно с Джулия? Още ли бе там? Дори за миг не можеше да повярва, че ако Анабел все още работи в „Джейнс“, Джулия не знае за това.

Обзета от внезапен импулс, Стеф прелисти страниците да провери последните записки. Там може би имаше някаква информация за последната месторабота на Анабел, а дори и някакъв адрес. Оказа се обаче, че на последния лист имаше само кратък списък:

БВ+Л

ВТ+ЗЛ

Р&К+САЩ

Предпоследната страница беше пълна с объркани драсканици, много по-трудни за разчитане от предишните записки. Стеф се опита да ги разчете, но в тях нямаше нито една дума, която да прилича на адрес или име на клуб с компаньонки. Отказа се и затвори дневника.

Ако по някакъв начин успея да си намеря работа в „Каламити Джейнс “, със сигурност ще мога да разбера дали Анабел все още работи там. Или да разпитам момичетата за сегашния й адрес. А самата аз ще съм в един от най-добрите клубове на „ Ропонги “ и ще мога да спечеля наистина сериозни пари...

Приготви се да почете още малко, но вратата силно се блъсна в стената и стаята се изпълни със задушливия аромат на парфюм и алкохол. Стеф затвори дневника и го скри под възглавницата си.

- Имам нужда от сън - обяви Наталия и изгаси лампата.

Приличам на вампир, помисли си Стеф, поглеждайки се в огледалото. Бузите й имаха зеленикав цвят, очите й бяха подути, а в устата си имаше вкус на вкиснало мляко и водка.

Наближаваше седем вечерта. Беше се събудила преди около два часа. В момента се намираше в тоалетната на „Синатра“ и полагаше работния си грим. Когато стана от леглото, навън вече се мръкваше. Дискотеката на приземния етаж работеше с пълна сила. Ядосана, че се беше успала, тя пъхна дневника на Анабел в раницата си и изскочи навън. Намеренията й бяха да прочете още няколко страници по време на работа.

Когато пристигна, момичетата вече се бяха погрижили да не й оставят дори сантиметър свободно място в стаята за преобличане. Затова беше принудена да се подготвя в миниатюрното пространство с размерите на тоалетна в самолет.

Тоалетната за клиенти беше съвсем друга работа - просторна, облицована с мрамор и позлатени стойки за тоалетна хартия, с ароматизатори в стъклени вазички. За разлика от нея помещението за компаньонките беше мръсно и тясно. Над чинията беше прикрепен позеленял от влага подвижен душ, а мивката беше поставена така, че заплашваше с нараняване в коленете при всяко обръщане. Пластмасовата врата се разтърси от силни удари.