Сузана Куин - Стъклени гейши

- В момента съм заета, Стеф - обяви приятелката й, без да отделя очи от чинийката пред себе си. Ръката на мъжа лежеше върху бедрото й.

- Няма да ти отнема и минута - отвърна Стеф. - Искам само да те попитам дали Анабел работи в твоя клуб.

Очите на Джулия бяха уморени и зачервени.

- Не знам - поклати глава тя. - „Джейнс“ е голямо заведение. Можеш месеци да работиш там, без да познаваш всичките компаньонки, които са повече от петдесет. Не че ти е работа да се интересуваш кой е там. Ако си намислила да се набуташ, просто забрави. Вече ти казах, че не си... -Стрелна с поглед кавалера си и добави: - Виж какво. Забрави, че можеш да си намериш работа в „Джейнс“, ясно?

- Изобщо не искам да си търся работа там - поклати глава Стеф. - И знаеш ли какво? Искам само да се срещна с една стара приятелка. Това е всичко.

Японецът със сатъра престана да реже рибата.

- Аз нямам намерение да разговарям с момичетата, които работят в „Джейнс“ - отсече Джулия. - Това и бездруго ни е забранено. Но както и да е... Извинявай, но в момента вечеряме.

След тези думи тя обърна гръб и заби пръчиците си в малка чинийка с ориз.

- Добре - скръсти ръце Стеф. - В такъв случай ще отскоча до „Холивуд“ да проверя дали Анабел не е там, а след това просто ще застана пред твоя клуб.

- Това показва колко си ориентирана - засмя се Джулия. - Не всички момичета трябва да ходят в „Холивуд“ всяка нощ. Можеш да висиш там с месеци и пак няма да видиш дори половината от тези, които работят в „Джейнс“. Освен това не всички приключваме работа по едно и също време. Всяко момиче си има своите контакти.

- Нима нямаш желание да се съберем трите? - подхвърли Стеф в отчаян опит да пробуди чувства в душата на някогашната си приятелка. - Толкова години не сме се виждали!

- Сбогом.

- Знаеш ли какво си мисля? В теб има нещо сбъркано!

- Виж какво, Стеф - сложи ръка на рамото й Джулия и за миг се превърна в някогашното момиче, което познаваше. Но само за миг. - Тук аз съм различна. Когато се прибера у дома, отново ще стана момичето, което бях. Но засега всяка от нас трябва да върви по пътя си.

- Много ти благодаря! - озъби се Стеф, забравила обичайните си меки обноски след петнайсетината водки с тоник, които беше погълнала. После се обърна и с препъване напусна ресторанта.

С мъка отвори заяждащата врата на апартамента. Беше достатъчно пияна и уморена, за да се хвърли в леглото направо с дрехите. Наведе се и измъкна дневника от раницата си. Наталия я нямаше и затова тя щракна лампата и хвърли тетрадката на леглото.

Ще те намеря, Анабел. А след това двете заедно ще се опитаме да разберем защо Джулия се държи по този начин.

Прелисти страниците, за да открие докъде беше стигнала, после легна по корем и зачете.

Мили Боже,

Чувствам се ужасно празна и безполезна! През тази седмица все още нямам нито един дохан. Пълна нула! Мама е толкова ядосана, че дори не ме поглежда.

Вероятно има предвид „Синатра“, помисли си Стеф. Стана й някак по-леко от факта, че и Анабел е имала проблеми с Мама. След това продължи да чете.

Много е страшно, когато изведнъж паднеш от върха и се окажеш на дъното. Доскоро си мислех, че това е невъзможно, но дълбоко в себе си знаех, че рано или късно отново ще бъда долу. И това се случи. Нямам дохани, а само две мижави предложения. По-зле съм, отколкото в началото.

Май ще е по-добре да се преместя в „Джейнс", но ме побиват тръпки, като си помисля за шефа. Наистина ли искам да работя за човек, който се е забъркал в такова нещо? А той дори не го крие. Окачил е на видно място всичките си гадни снимки. Давам си сметка, че тук сексът е друго нещо, но въпреки това ме побиват тръпки. Голите момичета са едно, но когато лежат вързани на земята със затворени очи, нещата стават съвсем различни.

Освен това как бих могла да се явя на проби при тях, след като от „Синатра" не ми дават почивни нощи? За всяко отсъствие налагат тежки глоби, а Мама е уволнявала и за много по-дребни прегрешения. Погрижи се мен, Господи, помогни ми да постъпя правилно!

Амин.

С обич,

Анабел

Мили Боже,

Японските болкоуспокоителни наистина са голяма работа. Главоболието ми най-сетне премина, но все още се чувствам зле. Снощи беше истинска лудница. Никога през живота си не съм пила толкова много! А някои момичета го правят всяка вечер. Като си помисля за пиене, и ми се повдига. Но само след един час ще трябва да започна отново.