Сузана Куин - Стъклени гейши

- Може би - колебливо отвърна Дженифър. - Питай Люк, бармана. Той непрекъснато броди из „Ропонги“. Няма начин да не знае, ако Анабел все още е тук.

- Люк ли? Мисля, че вече се запознах с него.

- Австралиецът - добави Дженифър и махна към двамата мъже със смокинги зад бара, които наливаха уиски в чашите пред себе си.

Стеф погледна над рамото й към рецепцията. Хиро и Амир оживено разговаряха, а между тях лежеше купчина формуляри. В един момент Амир започна да спуска ръкавите си, очевидно за да скрие татуировките.

- Благодаря - усмихна се Стеф.

- Гледай да не те види Хиро - обади се след нея Дженифър.

- Люк? - подвикна Стеф към гърбовете на двамата мъже със смокинги, които ритмично се навеждаха и изправяха зад бара.

Единият се обърна. Яката и ръкавелите на бялата риза бяха доста посивели, доказвайки, че костюмът се носи само по задължение.

- А, здрасти пак - рече той. - Момичето, което мисли за другите. С какво мога да ти помогна?

- Здрасти - усмихна се Стеф. - Снощи забравих да те попитам нещо. Познаваш ли момиче на име Анабел? Преди време е работила тук.

- Англичанката Анабел?

- Да. С нея бяхме съученички.

- Чувал съм за нея - кимна Люк. - Всички казват, че била голяма сладурана. Винаги на върха в списъка с бону-сите. Мама била влюбена в нея, но тя взела, че напуснала. Просто ей така. Според мен е направила нещо лошо - може би е измъквала клиенти на клуба. Един веднъж попита за нея и Мама страшно се ядоса. - Тънките му пръсти сръчно завинтиха капачката на бутилка с минерална вода. - Как се държат с теб другите момичета?

- Добре - отвърна Стеф. - Случайно да знаеш какво се е случило с нея, къде е отишла?

- Не съм човекът, който може да отговори на този въпрос - сви рамене Люк. - Никога не съм я виждал.

- Дженифър каза, че може би си чувал нещо за нея извън клуба.

- Не съм - отвърна Люк и свали фунията от някаква бутилка уиски. - Никой не ми е споменавал за момиче на име Анабел. А какво ти е мнението за Мама? - вдигна вежди той. - Истински дракон, а? Чакай... Хиро идва насам. Този ли е твоят дохан?

Стеф се обърна. Хиро водеше Амир към една от масите. -Да.

- Него съм го виждал да се върти из „Ропонги“. Кофти човек. Гледай да си плати сметката. А сега се връщай, за да си нямаш неприятности. - Люк й се усмихна за довиждане и клекна зад бара.

- Много ти благодаря, че правиш това за мен - каза Стеф и седна срещу Амир.

Хиро ги беше настанил на една от най-лошите маси в далечния ъгъл на заведението. Около нея дори нямаше канапета, а само обикновени столове с възглавнички.

- Няма проблем - отвърна Амир, поръча бутилка вино и се приведе напред с разкрачени крака. - А сега ми разкажи за себе си.

- Не е ли по-добре ти да ми разкажеш нещо за себе си?

- Сигурен съм, че ти си много по-интересна - усмихна се Амир, разкривайки два реда безупречно бели зъби върху загорялото си лице. В усмивката му имаше нещо демонично, особено на слабата светлина. Мускулчетата над веждите му изпъкваха, а добре очертаните скули хвърляха тъмни сенки.

- Не съм, повярвай ми - отвърна тя.

Хиро се появи с бутилка червено вино и две чаши. Стеф взе бутилката и напълни едната, внимавайки да не се разплиска. Спомнила си за чаената церемония, тя вдигна салфетката и старателно избърса бутилката, след което придърпа една подложка и постави чашата върху нея. Амир я гледаше с одобрение, лицето му започна да се отпуска.

- Кажи ми защо си дошла в Токио - подхвърли той. -Подобни истории винаги са интересни.

- Като всички останали - да започна нов живот.

- Някаква по-конкретна причина?

- У дома допуснах няколко грешки и искам да започна на чисто. Но нека да говорим за теб, може ли? - Стеф усещаше присъствието на Хиро в здрача наоколо. Не обслужваш клиентите, а само се напиваш и вдигаш шум, беше й казал той. - Какво те доведе в Токио? Ясно е, че не си роден тук.

- Аз съм от Иран - отвърна Амир. - Дойдох, за да спечеля пари. У дома имам син и желанието ми е да го осигуря за цял живот. Надявах се, че тук ще е по-добре, но...

- Не е, така ли? - довърши Стеф.

- По-добре е, но само понякога. Но това няма значение, защото не мога да се върна, дори и да искам. - Изправи се на крака и добави: - Отивам до тоалетната.

Когато се върна, на едната от ноздрите му имаше следи от бял прашец.

- С какво се занимаваш? - попита Стеф.

- Какво правят иранците в Токио? - отвърна с въпрос Амир, облегна се назад и сложи ръце на тила си. - Печеля от продажбата на бял прах. - Подсмръкна и отметна глава. -Ако ти трябва нещо, мога да ти помогна.