Сузана Куин - Стъклени гейши

Ако напусна работа, двете с Тами ще се нуждаем от милиарди йени, за да живеем така, както сме свикнали. И пак няма да успеем да си купим собствен апартамент. Знаеш ли колко време се изплащат ипотеките тук? Сто години. Не се шегувам. Майките и бащите предават заемите на децата си.

Днес имам лош ден, скъпа. Чувствам, че не притежавам нищо - нито опит, нито умения. Пропилях ужасно много време като манекенка и компаньонка. Мислех се за страшно важна. Трябваше да се откажа още в началото.

Обичам те, бейби.

Частити

ХХХХХХ

- Обезпокоително ли? - попита Джордж и се настани по-удобно върху възглавницата. - Работата беше ли опасна?

- Малко - отвърна Мама. - В бардака, независимо колко добър е шефът, винаги разчиташ на себе си. Сама си. По цял ден си с клиентите, а в стаята ти има нищожен прозорец, през който не влизат много светлина и въздух. Никога не съм обичала разговорите с клиентите. Възприемах ги като загуба на време.

Мама отвори голямото чекмедже на тоалетката в ъгъла. Беше пълно с колиета, брошки, гривни и други бижута, струпани като съкровища в пиратски сандък. Тя разгледа няколко гердана от диаманти и перли, но в крайна сметка се спря на един гигантски рубин, който висеше на дълга кадифена каишка. Мама го закопча на врата си и продължи:

- Останах там доста години. Вземах наркотици, пиех много алкохол, хранех се лошо и общувах с неприятни хора. В началото не го съзнавах, но когато отидеш в публичен дом, наистина прекрачваш границата. Снекът беше по-приемлив. Добрите момичета не работят в бардаци. Или поне не го признават. Срещала съм такива, които искаха да спестят пари за сватбата си или за болните си родители. Но професията оставя белези. Никой не би се оженил за проститутка. Ето защо момичетата, които пестяха за сватбата си, го криеха от годениците си.

Харчех безумно, докато работех там. Така се чувствах по-добре, сякаш бях част от истинското, нормално общество. Щом припечелех пари, ги прахосвах за дрехи, пиене, приятели, гаджета... В един момент банкнотите бяха в ръката ми, в следващия изчезваха.

- Какво ви накара да се откажете? - попита Джордж.

- Не знам, може би странният клиент изигра ключова роля. Онзи, който ме следваше навсякъде. Чух разни истории за него, но полицията не правеше нищо. Където и да отидех, той скоро се появяваше. Осъзнах, че винаги ще бъда уязвима, ако продължа да работя в публичен дом.

Япония е изключително безопасно място, но това се дължи на факта, че редица групи в обществото не докладват за престъпленията. Якудза и хората от секс индустрията премълчават проблемите си.

Естествено, белезите на професията също имаха значение. Беше ми омръзнало да се държат високомерно с мен. В началото печелех толкова много пари, че не обръщах внимание на критичните погледи. Но след време започнах да страдам от тях. Приятелите ми знаеха за моята работа, но когато срещах непознати, ги лъжех с какво се занимавам. Не можех да имам интимен партньор за дълго, тъй като истината скоро излизаше наяве.

Ето защо трябваше да спестя пари и да избягам. Доста момичета в бранша казват, че пестят. Всяко от тях преследва някакви мечти и се стреми да забогатее. Целта им обаче скоро се измества, мечтите им залиняват и те попадат в капан, продължавайки да говорят как някой ден ще променят живота си. Но щом аз реша да направя нещо, никой не може да ме спре. Много съм силна, нали разбираш?

Джордж кимна.

- Постепенно скъсах с лошите навици и лошите приятели. Работех усърдно и спестявах. Останалите момичета се държаха дистанцирано, защото завиждаха на решителността ми, но аз не им обръщах внимание. Интересуваше ме само как да се махна от бардака. Не е лесно да излезеш от там. След като станеш известна с работата си, другите места не те искат.

Токио е голям град, но водният занаят е малък. Хората ме познаваха. Не бях от момичетата, които могат да започнат в по-уважавани заведения като някой клуб с компаньонки например. Но този факт не ме притесняваше, защото нямах намерение да работя за чужди хора. Смятах да забогатея и да отворя свое собствено място. Мой клуб с компаньонки.

В онези дни имаше много пари в този бранш. Клубовете със западни момичета се радваха на особена популярност през осемдесетте. Собствениците им печелеха ужасно добре. Като по-малка бях наблюдавала как баща ми прави бизнес в Токио. Бях достатъчно умна, за да разбера, че искам други хора да работят за мен.