Сузана Куин - Стъклени гейши

Тя изкачи стълбите на клуба с такава решителност, че бодигардът не й обърна никакво внимание. Когато стигна до празната рецепция на петия етаж, удари с юмрук по тънкия дървен плот.

- Хей! Имали някой?

Една руса глава надникна през стъклената врата до рецепцията.

- Мога ли да ти помогна, съкровище?

Беше Рики, управителката. Носеше сив костюм, който обгръщаше свободно дребната й фигура.

- Да, срещали сме се и преди - заяви Стеф с надеждата, че очите й не са твърде зачервени. Още усещаше соления вкус на сълзите в устата си. - Аз... Търся си работа.

Рики се облегна на стъклената врата, готова да произнесе отказа си.

- Започнах в друг клуб - добави Стеф, - но всички смятат, че вашето заведение е най-доброто. Освен това имам собствен клиент.

Рики изправи гръб.

- Наистина ли? Справила си се доста бързо. Как се казва?

- Ямамото сан.

Скоро ще бъде мой клиент, надявам се.

Рики почука по стъклото с дългите си нокти.

- Собственикът на „Ямамото Фармасютикълс“?

Стеф кимна.

- Извеждал ли те е на вечеря?

- Много пъти.

- Ще дойде ли с теб, ако смениш клуба?

- Обеща, че ще го направи.

- Чудесно! - Рики извади пластмасова папка с договори от шкафа зад рецепцията. - Значи ще стане клиент на „Каламити Джейнс“? Наистина ли можеш да го доведеш тук?

Стеф кимна отново.

- Вземи един екземпляр. - Рики й подаде договора. Беше написан на японски с английски превод отдолу. - Попълни го, върни се с клиента и ще започнеш работа. Но нека първо да го подпиша. Как е фамилията ти?

- Коен.

Стеф наблюдаваше как Рики нанася името й в празното поле на гърба на страницата. После и своето: „Рики Демарко“. После сложи датата върху договора и го връчи на Стеф.

Стеф прегледа набързо страниците и забеляза следното изречение, написано с плътни черни букви: Задържаме паспорта ви, за да гарантираме минимален професионален ангажимент от три месеца.

- Слушайте, Рики. Ямамото сан е зает в момента. Не може ли да започна още утре и да го доведа следващата седмица?

Рики се усмихна цинично.

- Не мисля, скъпа. Откъде знаеш, че ще се съгласи да смени клуба? Няма как да си сигурна, докато не се появиш тук с него.

Стеф потрепна.

- Ще дойде. Убедена съм.

- Не работя с обещания. Доведи клиента и ще те назнача.

Светлините на клуба се затъмниха зад стъклената врата.

- Затваряме - заяви Рики.

Пространството пред рецепцията се напълни с момичета и клиенти. Компаньонките носеха тесни дънки, палта и шалове - цивилното облекло за предстоящата им кратка смяна в „Холивуд“.

Стеф забеляза, че повечето мъже са западняци. Почти никой не беше с костюм. За разлика от изисканите японски бизнесмени, които посещаваха „Синатра“, клиентелата на "Джейнс" приличаше на разюздано животинско стадо. Мъжете не показваха никакво уважение към заведението и жените, с които се прегръщаха или държаха за ръце.

Стеф наблюдаваше тълпата от компаньонки. Надяваше се, че ще открие красивото дългокосо момиче, което познаваше от училище. Нямаше как да огледа добре всички лица, но никое от тях не й напомняше за Анабел.

Джулия беше една от последните, излезли през вратата. Водеше за ръка висок чернокож мъж с бейзболна тениска. Носеше прилепнали светлосини дънки, ботуши на високи токчета и блуза с дълбоко деколте - стандартния екип на момичетата от „Каламити Джейнс“ за след работа. Изглеждаше болна и уморена под плътния слой грим, нанесен върху лицето й. Когато видя Стеф, подскочи уплашено.

- Стеф! Рики, съжалявам. Казах й да не...

Рики вдигна ръка.

- Не се тревожи, Джулс. Явно се справя добре. Може би ще я взема.

Джулия беше ужасена. Тя бавно поклати глава.

- Но... в клуба няма място за повече момичета.

- Винаги има място за момичета с клиенти.

- Но тя е... Не забеляза ли белезите й, Рики? Не е подходяща за нас.

Стеф не можеше да повярва на ушите си.

- Какво ти става, Джулия?

- Стига. - Рики почука върху масата. - Никакви скандали. Джулия, Стеф е красиво момиче независимо от белезите. И щом ще доведе клиент... Не се нуждая от повече в момента.

Джулия стисна зъби.

- Ще се провали. Тя не знае как се изкарват пари. Търси наша обща приятелка и си е въобразила, че работи тук.

- По някое време е била назначена в клуба - каза Стеф и се изчерви. - Сигурно сте работили заедно.

- Виждаш ли? - сопна се Джулия. - Само това я интересува. Обзалагам се, че дори не разполага със собствен клиент.

Тя бързо излезе от клуба, като задърпа мъжа след себе си. Рики я наблюдаваше с любопитство.