Сузана Куин - Стъклени гейши

Мама сложи ръка върху лицето си и затвори очи. Челюстта й потрепна, но после отново се отпусна. Тя отвори очи.

- Отначало не ми беше лесно да пестя. Бях се замесила с грешните хора. Повечето момичета пиеха алкохол, дишаха лепило или вземаха наркотици. Никое не помагаше на останалите. Осъзнах, че се нуждая от нова сцена. Затова намерих място, на което беше разрешена само мастурбацията. И се работеше значително по-малко.

- Друг тип публичен дом ли? - попита Джордж.

- Не, напълно различно място. Не знам дали в английския съществува подобна дума, но на такова място мъжете мастурбират, без да виждат момичетата. Там нямаше толкова напрежение и колежките ми се държаха по-приятелски. Много от тях бяха студентки.

- Не съм сигурен, че разбирам - заяви Джордж. - Как сте... обслужвали клиентите, без да ви виждат?

- О, това не беше проблем - отвърна Мама. - Те идваха и пъхаха пенисите си в специални дупки в стената.

- Ясно.

- От гледна точка на клиентите мястото приличаше на съблекалня със завеси като тези в магазините за дрехи. Мъжете влизаха в кабинката, спускаха завесата зад себе си и слагаха пениса си в дупката на стената. Ние седяхме от другата страна и ги обслужвахме с ръка - бам-бам, - а после ги бършехме с мокра кърпа и готово. Над дупките висяха снимки на известни жени, които помагаха на мъжете да се възбудят. Разбира се, повечето знаеха, че зад стената може да ги обслужва и мъж. Но все пак бяхме доста заети. След опита ми в бардаците бях изключително добра. Толкова добра, че клиентите чак се оплакваха от бързината, с която действах. - Мама се изкикоти. - Тайната ми се криеше в издаването на звуци. Бях усвоила и специална техника с ръцете. Можех да обслужвам от двайсет до трийсет мъже на ден, два пъти повече от другите момичета, така че доходите ми не отстъпваха на тези преди.

Мама се наведе пред гардероба. Коленете й изпукаха, когато тя започна да се рови из купчината обувки на дъното.

- Чудя се дали... Не, не и днес... Трябва да намеря щастливите си обувки... Ох, къде е втората? А, ето я!

Тя се изправи бавно и сложи обувките върху тоалетката.

- Докато работех на мястото с дупките, се случи нещо прекрасно. Прекрасно и същевременно ужасно.

- Какво?

- Влюбих се. - Мама се усмихна при спомена. - За пръв път. Разбира се, бях излизала с момчета, но сега беше различно. Той беше американец. Сигурно си мислиш, че съм повторила грешките на майка си. Мъжът наистина приличаше на баща ми. Чувствах се като ударена от гръм.

- Някой клиент?

- Не, не. - Мама присви устни. - Никога не бих се влюбила в клиент. Една вечер го срещнах на улицата на път за работа. Беше изключително красив, имаше най-сините очи на земята. Изглеждаше като филмова звезда. С ослепително бели зъби и силна челюст. Попита ме как да стигне до някакво място. В този миг разбрах, че ще умра, ако не го видя отново.

Каза, че е отседнал в един от хотелите в „Шинджуку“, но се беше изгубил. Усещах, че иска да разбере нещо повече за развлеченията в квартала с червените фенери. Ето защо му предложих да го разведа наоколо, а в замяна той ме покани на вечеря.

До момента не бях пропускала и ден на работа, но този мъж ме накара да забравя за нея. Двамата отидохме на вечеря. Колко е часът, Джордж сан?

- Шест и половина.

- О, толкова късно! Трябва да тръгна към клуба. Едни мъже се опитват отново да откраднат компаньонките ми. Разпространяват лоши слухове за мен и заведението. - Тя се прозя. - Важно е да бъда там през цялото време. Без мен всичко ще се разпадне. Не знам. Този занаят не е лесен. Понякога си мисля, че се чувствах по-щастлива на дъното, когато виждах по двайсет пениса на ден. Тогава не носех никаква отговорност.

Момичетата постоянно напускат. Компаньонки. Не държат на кариерата като мен. Повечето просто обичат да пътуват. Това не е добре за бизнеса.

- Да ви повикам ли такси? - попита Джордж.

- Не, няма нужда. Един приятел ще изпрати шофьора си. Имам близки приятели в бранша, важни хора. Но ми е ужасно трудно. Затънала съм в дългове, Джордж сан. Точно като баща ми. Но ще продължа да работя.

Джордж погледна бележките си.

- Почти стигнахме до края, Мама. Много сме близо. Но все пак остава нещо... - Той поклати глава. - Какво криете от мен? Историята ви е изумителна, но звучи твърде безгрижно. Какво не искате да споделите? Кое ви се струва тежко?

Мама се усмихна.

- Всичко ми се струва тежко в момента.

- Може би е добре да си починете тази вечер.

- Не, не. Нямам време. Принудена съм да се грижа сама за себе си. Нека следващия път се срещнем в клуба, Джордж сан. Съгласен ли си?