Сузана Куин - Стъклени гейши

Човек трябва да създава връзки. Умеех да го правя, но не и за парите, предлагани в снековете. Знаех за клубовете с компаньонки, но в бардаците се печелеше много по-добре, около пет хиляди долара месечно. През осемдесетте години можех да си купя нова кола с толкова пари.

Не се страхувах от секс индустрията. Бях видяла доста неща, докато работех за Томи и в „кафенетата без бельо“. Повечето момичета там предлагаха секс на клиентите, така че идеята не ми беше напълно чужда.

- Къде отидохте? Отново при Томи?

- Не, не при него. Но се върнах в „Кабукичо“. Всички твърдяха, че бързо ще успея да си намеря работа. И наистина, съвсем скоро започнах на едно място близо до скъпите хотели в „Шинджуку“. Помня го много добре. Над вратата висеше неонова табела с името, а до входа имаше снимка на симпатични млади момичета, които седяха на легло, отрупано с плюшени играчки. Срещнах се с мениджъра - беше мълчалив, женен и се отнасяше чудесно с момичетата. Когато му казах, че съм работила в „кафене без бельо“, той веднага ми даде стая. Ще ми помогнеш ли, Джордж сан? -Мама се опитваше да дръпне ципа на роклята си. - Проблемите на самотния живот - добави тя. - Обикновено моля чистачката, но днес следобед я освободих.

Джордж закопча ципа и отново коленичи върху възглавницата.

- Докъде бях стигнала? А, да. Всяка от нас разполагаше със собствена стая, където да обслужва клиентите. Можехме да я украсим както поискаме. С плюшени играчки, еротични снимки и така нататък. Разбира се, имахме и самостоятелна баня с душ, неизменна част от японския бардак. Бяхме длъжни сами да купуваме презервативите и козметиката си. Шампоани, етерични масла. Нали се сещаш? До голяма степен ние диктувахме правилата.

Едно недодялано момиче - викаха й Пийч на английски - ме разведе наоколо и ми обясни правилата. Цялата беше изрисувана с татуировки, за пръв път виждах подобно нещо върху женско тяло. Държеше се доста дръпнато. Мисля, че беше претърпяла много унижения и затова се отнасяше грубо с клиентите. Посъветва ме да не се съгласявам на нищо, което не ми харесва.

Твърдеше, че повечето момичета са подлагани на физически тормоз и не протестират. Знаеш какви са японките -добродушни, срамежливи и покорни. Но ако някой проявеше прекалена грубост, трябваше веднага да го изгоня. Така ме посъветва Пийч. Тя имаше яркорозова коса, а другите момичета се боядисваха в оранжево или синьо. Носеха интересни дрехи, които понякога изглеждаха твърде предизвикателно и евтино, но им стояха страхотно. Нещо като японска пънк мода. Тук използваме специална дума за такъв вид облекло, янки. Предпочитано е от хора, които са се отклонили от правия път. В сравнение с тях аз бях доста обикновена, но западните ми черти ме открояваха от останалите.

Но както и да е. Пийч ме запозна с услугите, предлагани от момичетата. В общи линии ставаше дума за установено меню на определена цена, с продължителност около един час. Така се работи в повечето публични домове. Мъжът влиза, ти го събличаш и му правиш орална любов. После го сапунисваш и го измиваш, след което го караш да седне на специален стол с дупка в средата. Лягаш отдолу и облизваш ануса и тестисите му. След това се къпете заедно и ти го масажираш с голото си насапунисано тяло, преди да се преместите в спалнята за същинския секс. Обслужването е на високо ниво. Не е лесно да лежиш под някого и да му предлагаш орална любов, докато в очите ти влиза сапун. Често ни завиждаха заради високите доходи, но работата ни беше изключително трудна.

Мама се протегна към един рафт в гардероба, свали някаква кръгла кутия и внимателно отвори капака й. Извади отвътре черна перука, разтърси я добре и я сложи върху главата си.

- Бях много развълнувана. Особено когато Пийч ми каза колко ще печеля на клиент. Винаги става така. Толкова се радваш на парите, че лесно забравяш всичко друго. Но трябва да призная, че първият ден беше особено тежък. Както и вторият. И третият. Човек се изтощава емоционално. Не правиш просто секс, въпреки че и това не е лесно. Не, нужно е да предадеш някаква емоция, да накараш клиента да се почувства специален. Понякога приемаш осем различни мъже в един ден. Работата е изморителна. Разбира се, случва се да срещнеш големи ексцентрици. Никога не знаеш дали си в безопасност.

Мениджърът беше добър, но не можеше да присъства във всяка стая едновременно. А и тогава още не съществуваха камери за видеонаблюдение. Ето защо от време на време се притеснявах за нещата, които се налагаше да правя при затворени врати. Понякога ставаха странни работи. Обикновено се преструвахме, че изобщо не са се случвали. Не говори за тях, не си спомняй. Иначе няма да можеш да продължиш напред.