Сузана Куин - Стъклени гейши

Едно момиче стоеше пред някакво счупено огледало, закачено на два пирона за стената. До него се виждаха стар контролен часовник с перфоратор и десетки карти, пъхнати в ръждясала стойка. Другата компаньонка, кльощава и с дълбоко деколте, сякаш не забеляза Стеф и започна да парфюмира русата си коса и голите си рамене. Стеф си помисли, че я познава, но не можеше да си спомни откъде.

- Здравей - каза тя. На пода, до една празна торба от „Макдоналдс“, се търкаляше преса за изправяне на коса. -Някой ползва ли я?

Тишина. Още парфюм. Стеф коленичи и включи пресата в контакта.

Момичето извади от деколтето си прозрачно пликче с бял прах и банкнота от петстотин йени. Нави на руло банкнотата, пъхна я в пликчето и вдиша дълбоко. За няколко секунди цялото съдържание - около две чаени лъжици прах -изчезна в носа й. Тя потупа ноздрите си.

- Трябва ми малко кока за шоуто - обясни на отражението си в огледалото. - Без него не мога да се справя.

- Малко кока? - заяви Стеф и забеляза дрехите й. Момичето носеше туника от шифонени шалчета, които разкриваха голата й кожа отдолу при всяко движение. Необичайно облекло за една компаньонка. - Танцьорка ли си? - попита Стеф и си спомни за голото момиче на сцената в нощта, когато бе дошла да търси Джулия.

- Танцьорка и компаньонка - отвърна отбранително другата. После лапна дъвка и челюстта й се раздвижи ожесточено. - Да не си нова?

- Тъкмо започнах.

Без да поглежда към Стеф, момичето извади една карта от стойката на стената и я перфорира в апарата.

- Затова не си чувала за мен. Но скоро ще разбереш, че съм една от най-добрите компаньонки тук.

Върху картата й бе написано името Ейнджъл. Изведнъж Стеф си спомни откъде я познава.

- Ти беше... Видях те в „Скуеър Майл“.

В тоалетната. Правеше орална любов на онзи мъж.

- Понякога ходя там. - Ейнджъл развя коса и огледа ноктите си.

- Трябва ли да перфорирам картата си? - попита Стеф и забеляза списък с получени бонуси, закачен на стената.

Джулия се нареждаше сред първите. Явно се справяше добре, тъй като заемаше четвърто място за изминалата седмица. Въпреки хвалбите си Ейнджъл беше последна. Стеф прочете всички имена, но не успя да намери Анабел.

Сигурно е напуснала. Изпита Странно огорчение от този факт, въпреки че бе твърдо решена да забрави за Анабел и да се концентрира върху работата. Може би се е преместила в друг клуб или се е прибрала вкъщи. До някои имена се виждаха букви и цифри.

- Какво значи „СК“? - поинтересува се Стеф и посочи инициалите до името на Джулия. - А „двайсет и четири“?

Цифрата изпъкваше до три имена: Наталия, Криша и Анастейша. Стеф се зачуди дали става дума за същата Наталия, с която делеше една стая. Вероятно. В списъка не фигурираше друга Наталия.

- Трябва да почистят - заяви Ейнджьл, като пренебрегна въпроса и сложи картата си в препълнената стойка. - Половината карти са стари. - Тя извади една, на която пишеше "Джералдин", смачка я и я хвърли на пода. - Някои момичета отдавна не работят тук.

След като Ейнджъл изчезна в клуба, Стеф се загледа в стойката на стената. Картите в нея бяха много повече от имената в списъка, а... Джералдин.. . Анабел бе споменала за такова момиче в дневника си.

Изведнъж на Стеф й хрумна нещо. Може би картата на Анабел все още се намираше в стойката. Ако беше така, тя щеше да разбере дали Анабел е дошла на работа тази вечер, или е напуснала „Джейнс“ преди време. Стеф се опита да потисне мисълта. Остави. Всичко е наред с нея. Не се разсейвай. Иначе ще се провалиш и в този клуб. В следващия миг обаче започна да обръща горния край на картите, за да прочете имената на гърба им. Ясмин, Чоли, Хъни... Джулия. Стеф усети как стомахът й се свива. Картата на Джулия леко се скъса при прегъването. Кери, Джесика... Стеф продължи нататък. Само още няколко...

В този миг вратата се отвори и тя отскочи уплашено назад.

- Какво правиш?

Беше Рики.

- Аз... просто си мислех, че трябва да перфорирам картата си - отвърна Стеф и се изчерви.

- Помолих Майкъл да ги подреди - заяви Рики, пристъпи напред и докосна ядосано скъсаната карта на Джулия. -Сред тях има и „умрели“ момичета.

Стеф потрепна.

- Такива, които отдавна не работят в клуба - уточни Рики. - Необходимо е да се разчисти. Тази вечер аз ще напиша часовете ти. Не се тревожи за картите. Прочете ли договора? Носиш ли го със себе си?

Стеф извади леко измачкания лист от чантата си.

- Още не съм го подписала - призна тя. - Реших да изчакам, докато дойда тук.