Сузана Куин - Стъклени гейши

- Но го прочете, нали?

Стеф забеляза дребния ръст на Рики. Ако свалеше обувките си, едва ли беше по-висока от метър и петдесет.

- Да - каза Стеф. По-скоро го прегледах набързо.

- А паспортът в теб ли е?

- Паспортът ли?

Стеф си спомни за червения документ на дъното на чантата си. Носеше го навсякъде със себе си, защото се страхуваше, че Наталия ще го открадне от стаята им.

- Налага се да ми го дадеш. В противен случай нямаш право да работиш - обясни Рики.

Стеф извади неохотно паспорта.

- Може ли да го получа обратно? - попита тя. - В случай че ми потрябва?

Рики поклати глава.

- Не и през първите три месеца. Пазим паспортите в клуба, за да се застраховаме, че момичетата... Създаването на връзки с клиентите отнема време. Не е лесно да работиш тук. Искаме да бъдем сигурни, че компаньонките са положили всички усилия, преди да решат да напуснат. - Рики се усмихна. - Разбира се, ако не си добра, ще ти върнем паспорта до няколко дни.

Стеф стисна здраво документа, но Рики го взе от ръката й и го пъхна в джоба на сакото си.

- Ще се погрижим за него, не се тревожи. - Тя прокара пръсти по крака на Стеф. - Не носиш прозрачни чорапи. Задължителни са. Пише го в договора. Тази вечер ще направя компромис, но те предупреждавам за последен път. Има и още правила. Не може да оставаш в тоалетната повече от три минути. Длъжна си да пиеш по четири коктейла на час. Без протести. Трябва да консумираш всичко, което ти сервират на масата. Ясно ли е?

Стеф кимна безмълвно.

- Готова ли си да започнеш работа?

Съвсем скоро Стеф откри, че „Каламити Джейнс“ е много различен от „Синатра“.

Първо, четирите напитки на час пристигаха на масите с изключителна точност - на всеки петнайсет минути. Тик-так, тик-так. Второ, времето, прекарано в тоалетната, се засичаше. Ако някое момиче останеше вътре повече от три минути, Рики започваше да чука на вратата. Трето, компаньонките сменяха масите на половин час, за да „се срещнат с възможно най-много мъже“, както твърдеше Рики.

Стеф едва бе прекарала десет минути с Ямамото сан, когато Рики я повика при следващия гост. Тя не искаше да се отделя от клиента си, особено след като видя заместничката си - стройно момиче с кестенява коса и безупречна усмивка, което поздрави Ямамото така, сякаш двамата бяха стари любовници. Но смяната беше задължителна. Правилата са правила, казваше Рики.

Стеф бе настанена на втора маса, а после - на трета. Непрекъснато сядаше при нови клиенти. Нямаше време да запомни дори имената им, какво оставаше да опознае останалите компаньонки в заведението. Затова тя просто се усмихваше и слушаше.

На четвъртата маса звучеше като робот.

- Здравейте, аз съм Стеф от Англия. Как се казвате?

- Джон.

Мъжът носеше бейзболна шапка и говореше с южноафрикански акцент. В същия миг при тях се появи Рики с друга компаньонка.

- Водя ви ново момиче, господин Тейлър.

- Здравейте - заяви Джулия, подаде му ръка и седна до него.

Стеф и Джулия си кимнаха.

- Рики каза, че трябва да отидеш до тоалетната - обърна се Джулия към Стеф, а окото й леко потрепна.

- Шегуваш се. - Стеф извърна глава. - Не може да ми нарежда такива неща. Къде е тя?

- Налага се да следваш заповедите тук, Стеф - отвърна Джулия с безразличен тон. - Хайде. Спиралата ти се е размазала, по-добре я оправи.

- Гримът ми е прекалено тежък - оплака се Стеф, но все пак реши да се подчини, за да не предизвиква съдбата още първата вечер.

„Синатра" и „Каламити Джейнс“ поне имат нещо общо, помисли си тя, докато минаваше през клуба. Тоалетната е пълна дупка.

Подът беше мръсен и мокър, навсякъде бяха разпръснати парчета стъпкана тоалетна хартия. Кранчето за топлата вода бе развалено и помещението се изпълваше с гореща пара. Стеф се приближи до огледалото, за да провери грима си, но повърхността му беше толкова изпотена, че тя сякаш наблюдаваше образа си под вода. След като го изчисти, забеляза върху него следния надпис с тънки, разкривени букви:

Ром и кола

Водка с тоник ЗЛ

Вино Л

Какво означаваха тези думи? Може би поръчка на клиент? Вероятно някоя компаньонка бе забравила да си вземе бележник и си записваше напитките на клиента, за да успее да завърже разговор с него в по-късен момент?

Когато Стеф се върна на масата, Джулия държеше ръката на господин Тейлър и разглеждаше визитната му картичка.

- Оправи ли си грима? - попита тя.

- Моля? А, да. Защо? Да не се е размазал отново?