Сузана Куин - Стъклени гейши

- Стефи.

Стеф усети нечий кокалест пръст върху рамото си. Обърна се и видя Рики.

- Майкъл е готов да те приеме.

Тя подскочи. Когато бе дошла в клуба преди час, бе попитала Рики дали може да получи предварително парите за този месец. Заплатата й със сигурност би покрила дълга към Мама, но шефовете едва ли щяха да откликнат на молбата й. Все пак възнаграждението в „Джейнс“ се определяше от спечелените бонуси, а не от броя на изработените часове. Стеф обаче не знаеше как по друг начин ще успее да върне заема си. Рики бе свила рамене с думите:

- Аз не съм подходящият човек. Трябва да говориш с Майкъл.

Майкъл беше финансовият мениджър на клуба, изключително неприятен австралиец. Освен че приличаше на застаряващ перверзник с черната си мазна коса и очилата със затъмнени стъкла, веднъж той бе влязъл без предупреждение в стаята за преобличане, за да наблюдава момичетата. Стеф дори го бе забелязала как опипва една от компаньонките, докато тя перфорираше картата си.

- Какви са шансовете ми? - попита сега Стеф и почувства как й прилошава, когато следващото питие пристигна на масата. Вече я чакаха три пълни чаши. Щом се върнеше от офиса с Майкъл, щеше да завари четири.

- Зависи какво ще му предложиш.

Стеф изтича покрай сцената. Голата Ейнджъл, която бе останала само по прашки, въртеше бедра, без изобщо да следва ритъма на музиката. Стеф я съжали. Ейнджъл бе погълнала повече алкохол от клиентите в заведението, но кой можеше да я вини за това? Просто беше една уморена безрадостна жена, която използваше последните години от младостта си, за да изкара малко пари. На нейно място Стеф също щеше да се напие.

Тя почука на вратата на офиса.

- Влез.

Помещението беше луксозно обзаведено. Огромното тъмно бюро заемаше по-голямата част от пространството. Майкъл седеше в кожено директорско кресло, като леко се люлееше напред-назад. Носеше костюм, но дебелият му розов врат би се чувствал по-добре в някоя тениска.

- Виж ти. Сте-фа-ни. Най-новата ни млада дама.

Зад бюрото имаше етажерка, отрупана с папки.

Без да дочака покана, Стеф зае място и забеляза три купчини с пъстри книжки на рафта зад Майкъл. Бяха паспортите на момичетата, вързани с гумени ластичета. Тя веднага разпозна своя - измачкан, тъмночервен, на върха на най-малката купчина. Явно не се грижеха толкова добре за тях.

- Искала си да говориш с мен, така ли? - заяви Майкъл и запали пура.

- Да, ъъъ... Не ми е лесно да започна.

- Искаш пари.

- Попаднах в трудна ситуация - призна Стеф. - Не е... нещо, с което не мога да се справя. Но просто се чудех дали няма начин... Имам нужда от аванс.

- Клиентът ти не се появи в клуба тази вечер. - Майкъл се приведе напред. - В „Джейнс“ държим изцяло на клиентите. Ако нямаш клиенти, губиш позициите си.

- Ясно. - Стеф кимна. - Но...

- Най-добрите момичета излизат с клиентите извън клуба. - Майкъл изтръска пурата си в златист пепелник. -Останалите не полагат достатъчно усилия. Успяват да задържат клиента си известно време, но не задълго. В крайна сметка той се отегчава и спира да идва толкова често. Ще бъдеш ли едно от най-добрите ми момичета?

Стеф преглътна.

- Да - отвърна тя. - Ще работя много за вас.

- Чудесно. - Майкъл удари по масата. - Целта ни е да доставяме радост на клиентите. Не се страхувай да казваш „да“. Клиентът трябва да получава онова, което иска. Кани ли те на обяд, приемаш. Нуждае ли се от помощта ти, за да избере подарък на жена си, отиваш с него. Желае ли да те заведе в хотелската си стая, веднага се съгласяваш. Ясно ли е?

- Ако излизам с клиентите извън работа - заяви Стеф, като пренебрегна забележката за хотелската стая, - ще ми дадете ли предварително заплатата?

- Не. - Майкъл си дръпна от пурата и издиша дима. - Не е редно да получаваш специално отношение за работата, която вършат и другите момичета. Просто те съветвам как да спечелиш симпатиите на клиентите.

Стеф кимна.

- А заплатата ми?

- Няма проблем - отговори Майкъл. - Ще ти дам аванс за един месец. Вземи парите от рецепцията в края на вечерта.

- Наистина ли?

Стеф се зачуди къде е уловката. Не й се наложи да чака дълго, за да разбере.

- Нашият клуб е различен от останалите. - Майкъл завъртя пурата между пръстите си. - Момичетата тук работят усилено. Обясниха ли ти как стоят нещата?

- Ами... неточно.

- Ние плащаме добре, но компаньонките трябва да заслужат заплатата си - обясни Майкъл. - Независимо с какви средства. Необходимо е да направиш всичко по силите си, за да накараш клиента да се върне в клуба. Ясно ли е? След като ти плащам предварително, държа да го изясним.