Сузана Куин - Стъклени гейши

- Добре тогава.

Люк изглеждаше объркан. Той се присъедини към нея до кеговете с „Бъдуайзър“ и „Бекс“ и й предложи свободен стол.

- Къде беше през цялото време? Щом се върнеш, ще трябва да платиш доста глоби. Наказват те дори когато си в болнични. Не ти ли го обясниха?

-Ами аз... просто се нуждаех от почивка - отвърна Стеф и се заигра с един кичур коса.

Значи Люк не знаеше. Стеф се зачуди какво ли би си помислил за нея, ако научеше. Но все пак ставаше дума за бизнес, нали? Момичетата постоянно водеха клиентите си в нови заведения. А и тя имаше по-основателна причина от тях. Нещо обаче й подсказваше, че Люк няма да прояви разбиране. Мисълта, че може да го разочарова, я тревожеше.

- Ямамото сан не е идвал в клуба, откакто ти изчезна -заяви Люк. - Обикновено го посещава всяка вечер.

- Нека не говорим за работа - помоли го Стеф. - По-добре да обсъдим... други неща. Каква е тази книга?

На корицата бе изобразена гейша с плътен червен грим около очите.

- Пътеводител - отвърна Люк. - Време е да опозная Япония.

- Никога не ми е хрумвала подобна идея.

- Тук има какво да се види. Всички ние се храним, спим и работим в „Ропонги“. Заблуждаваме се, че живеем в Япония. Но „Ропонги“ не е Япония. Какво ще кажеш да отидем някъде тази нощ? Ще те заведа на типични японски места.

Стеф се усмихна. Идеята да излезе с мъж на нейната възраст, когото не трябва да обслужва, й се стори чудесна. Нямаше търпение да напусне скъпите барове и западните ресторанти в „Ропонги“.

- Звучи страхотно. - Стеф погледна часовника си. -Но... може би след половин час.

- Защо? Да нямаш среща с клиент?

-Не.

- Хайде. Заведението е скучно. Наоколо има стотици такива барове. Да се махаме от тук.

Той й подаде ръка. Стеф се обърна към редицата компаньонки от „Джейнс“, които седяха отегчени в сепаретата. Рики и Майкъл не бяха наблизо, така че навярно не следяха какво правят момичетата тук. Сигурно смятаха, че те могат да се грижат сами за себе си.

- Добре, да тръгваме - съгласи се Стеф, хвана ръката на Люк и се засмя, когато той я задърпа към изхода.

Тя извърна глава, за да провери дали другите не са забелязали липсата й, но всички изглеждаха уморени и равнодушни. Остава само половин час , помисли си Стеф. Шефовете няма да научат.

- Намери ли приятелката си? - поинтересува се Люк, след като двамата влязоха в огромна осеметажна сграда, на чиято фасада бяха написани думите „Голямото ехо“.

- Къде сме? - попита Стеф и се втренчи в розовия декор от неонови светлини. Пред едно гише чакаха няколко млади японски двойки.

- В караоке клуб - отвърна Люк.

- О! - Стеф се усмихна. Обичаше публичните изяви. -Можеш ли да пееш?

- Не, но това не е целта. Исках да те заведа на някое типично японско място.

Стеф трябваше да признае, че „Голямото ехо“ се различаваше от заведенията, които бе виждала в „Ропонги“. Като за начало всички посетители бяха японци и изглеждаха съвсем нормално. Нямаше пияни бизнесмени, прегърнали млади момичета.

Неоновите лампи осветиха белезите върху ръката на Стеф, превръщайки ги в ярки бели светкавици. Люк веднага ги забеляза.

- Предполагам, че искаш да знаеш откъде са.

- Не - каза Люк. - По-скоро се интересувам какво става с теб. Намери ли онова момиче?

Той се приближи до касата и заяви:

- Ни, аригато.

После взе някаква бележка от жената зад гишето.

- Имаш предвид Анабел. - Стеф го последва към асансьора. - Не, много е странно. Като че ли никой не я помни.

- Тук постоянно се случват странни неща - отбеляза Люк, разгледа бележката и натисна бутона на четвъртия етаж.

- Да, предполагам.

- Предполагаш ли? В „Ропонги“ си едва от няколко седмици, а вече успяха да сложат наркотици в питието ти.

Стеф го погледна.

- Не е вярно.

- Не смяташ ли, че някой е пуснал нещо в чашата ти онази вечер в „Скуеър Майл“?

Стеф се замисли.

-Не.

Тя си спомни тримата американци. Бяха се държали доста настойчиво, но едва ли биха направили подобно нещо. Или може би грешеше?

- Това е обичайна практика в „Ропонги“. Трябва да внимаваш.

- Просто бях пияна.

- Говоря сериозно - добави Люк и поведе Стеф по тесния коридор. От двете му страни имаше поредица от идентични врати. - Тук постоянно разтварят наркотици в питиетата. Твоята съквартирантка Наталия го преживя в „Каламити Джейнс“. Това е клуб за...

- Знам го - каза Стеф. - Наистина ли се е случило на Наталия? Горкото момиче.

- Стигнахме - заяви Люк и посегна към дръжката на една от вратите.