Сузана Куин - Стъклени гейши

- Разбирам.

- Ако науча, че поради някаква причина нещата не вървят и си изгубила клиента, ще се наложи да те уволня. И да получа парите с лихвите. - Майкъл се засмя. - Помниш ли мъжа, който дойде да те види вчера?

- Откъде...

- Рики ми каза. Явно си го закъсала. Той е доста известен тук, но е безобиден в сравнение с хората, които познаваме. Така че изобщо не си помисляй, че можеш да избягаш. Ще те открием където и да отидеш.

Стеф стана от стола и излезе. По-късно не си спомняше как е извървяла пътя до вратата.

Ето че намерих парите , помисли си тя. Ако успея да задържа Ямамото сан, всичко ще бъде наред.

Отвън я чакаше Рики.

- Изглеждаш ужасно - каза тя и хвана един от червените кичури на Стеф. През последните седмици боята бе избледняла. - Трябва да се боядисаш. Русото ще ти отива повече.

- Но аз...

- Отправям ти първо и последно предупреждение. Ако се появиш в същия вид утре, ще те изпратя при фризьорите ни на горния етаж. Вземат по десет хиляди йени за подстригване. Бог знае колко струва боядисването. Искам да носиш повече бижута. Диаманти. Такива неща.

Стеф кимна и впи нокти в дланите си. Когато се върна, на масата я чакаха четири коктейла. Изпи ги набързо, като едва не се задави с последния. После се озърна със зачервени очи.

Погледът й срещна този на Джулия. Тя седеше на маса от другата страна на дансинга в компанията на някакъв клиент. Беше кръстосала крака и бе обхванала чашата с шампанско с тънките си пръсти. Имаше отнесено изражение, но щом забеляза Стеф, веднага се обърна към клиента. На лицето й изгря широка усмивка - болнава и изкуствена. Мъжът бе пъхнал ръка под полата й и я галеше по бедрото.

Пред Стеф се появи нова чаша с водка-тоник. Тя отпи една глътка и отново погледна към другата част на клуба, където видя нещо обезпокоително. Джулия се клатушкаше Странно на стола си.

Стеф за малко не се задави, докато наблюдаваше как главата и раменете на Джулия се олюляват безжизнено. Приличаше на марионетка. После се чу силен трясък, когато чашата с шампанско се стовари на пода. Джулия падна върху масата, а русата коса закри лицето й.

Стеф изтича към нея, като се пързаляше по мокрия от шампанско под.

- Джулия! Джулия!

От колоните гърмеше песента „Моето момиче“ и компаньонките танцуваха на дансинга със своите клиенти. Стеф почувства как телата около нея я притискат. Не виждаше нищо освен красивите стройни жени и ниските им плешиви партньори, въртящи се в ритъма на музиката. Никой не се отмести, затова тя си проправи път през тълпата и стигна до масата на Джулия.

Но Джулия не беше там. Нямаше го и клиента й. Стеф завари единствено сервитьора, който попиваше с кърпа шампанското от златистия плот.

- Къде е Джулия?

Сервитьорът я погледна така, сякаш бе загубила разсъдъка си.

- Джулия. - Стеф го хвана за ръката. - Джулия! Седеше на масата и... припадна.

Той сви рамене. Стеф искаше да го разтърси силно. Как така не знаеш? Беше тук преди секунда. Озърна се наоколо, надявайки се да забележи русата коса на Джулия, тънките й бледи рамене, черната й рокля...

В този миг стъклената врата, която водеше към рецепцията, се затръшна издайнически. Стеф се затича към нея и я отвори. Знаеше, че няма право да напуска масата си без разрешение, а и не биваше да излиза от клуба в работно време, но нищо не бе в състояние да я спре.

Помещението беше хладно и пусто. Една огромна мраморна ваза с изкуствени цветя събираше прах в ъгъла. Стеф замръзна на място. Ръката й трепереше, а погледът й беше замъглен от алкохола. Зад рецепцията нямаше никого. Но в асансьора...

Червено-черният дисплей показваше, че той се качва към шестия етаж и спира там. Стеф изтича до него и натисна бутона. След миг асансьорът тръгна надолу. Шест... пет... динг! Вратите се отвориха.

Веднага щом влезе вътре, Стеф зърна сянката на Майкъл през стъклената врата на клуба. Тя натисна бутона на шестия етаж и кабината се затвори. Дали я бе забелязал? Не беше сигурна.

Асансьорът тръгна нагоре. Когато обаче стигна до шестия етаж, вратите не се отвориха. Стеф отново натисна бутона, но нищо не се случи. Минаха няколко секунди, преди тя да забележи тесен процеп, който светеше в червено на златистата стена. Приличаше на слот за електронна карта.

Стеф пъхна пръсти между вратите на асансьора и успя да ги открехне съвсем леко. През пролуката се виждаше тъмен коридор, огрян от особена синя светлина. Но колкото и да се опитваше да ги раздалечи, вратите не помръдваха. Разочарована, тя се отдръпна и асансьорът изведнъж се понесе надолу. Стеф натисна бутона на шестия етаж, но без резултат. Кабината спря на петия и се отвори. Отвън стоеше Майкъл.