Сузана Куин - Стъклени гейши

- Къде е барът? - попита Стеф, докато Люк отваряше.

Влязоха в малка стая с канапе за двама, пластмасова маса, книга с текстове на песни и дистанционно управление. На стената бе закрепен телевизор с плосък екран, на който подскачаха думите „Голямото ехо“.

- Няма бар.

- Тогава как ще... Мислех, че ще има още хора. Значи просто ще пеем сами? Аз и ти?

- Ще ни донесат напитките тук. - Люк подаде ламинираното меню на Стеф и тя седна на канапето. - Между другото, липсваш на Дженифър. Ще имаш проблеми с Мама, ако не се върнеш скоро.

- Да, аз... - Стеф разгледа менюто. - Може ли да си поръчам чай? Вече изпих достатъчно алкохол. Поздрави Дженифър от мен.

- Защо не я поздравиш лично? - попита Люк, взе телефонната слушалка от стената и продиктува поръчката. -Ще дойдеш утре, нали?

- Ами как да ти кажа - отвърна Стеф. - Не съм много сигурна.

Люк взе книгата с текстовете и я прелисти.

- Не че пропускаш нещо. Мама сан е в лошо настроение. Разтревожена е за клиентите и компаньонките. Затънала е в заеми. Знаеше ли, че е болна? Понякога наистина се държи ужасно, но в момента се нуждае от нас. Трябва да помогнем на нея и на клуба в тези трудни времена.

За успокоение на Стеф някой почука на вратата. При тях влезе сервитьорка и сложи напитките на масата - бира „Кирии“ и китайски чай с ледени кубчета, които имаха съвършена квадратна форма.

- Искаш ли да научиш откъде са белезите ми? - попита Стеф, взе чашата и отпи голяма глътка.

- Само ако ти искаш да ми кажеш.

Стеф се поколеба. Люк й се струваше мил. Досега неведнъж се бе доверявала на грешните хора, но не можеше да се страхува вечно. Госпожа Кимоно я бе посъветвала да бъде силна.

- Защо не? - заяви накрая тя.

Люк остави книгата.

- Познавах един мъж, с когото излизах известно време. Твърдеше, че ще ми помогне с актьорската кариера. Обеща ми участия във филми, сериали и музикални клипове. В крайна сметка обаче разбрах, че е... пълен лъжец. Бях се превърнала в негов домашен любимец. Държеше постоянно да контролира живота ми.

Обичаше да ме снима гола. Дори направи филм с мен, в който трябваше да нося предизвикателни облекла. Бях твърде глупава и му повярвах. Мислех си, че се интересува от мен, но се заблуждавах. В даден момент той продаде снимките и филма. Чувствах се ужасно унизена.

По-късно, когато се явявах на кастинги и представях сцени от различни пиеси, никой не ме вземаше на сериозно. Ето защо сега се опитвам да спестя пари за магистърски курс по актьорско майсторство. Искам хората да разберат, че съм уважавана актриса.

- Как научи за снимките? - попита Люк.

- Един мой познат ги видя в някакво списание. Бяха публикували истинското ми име. Направо побеснях. Вдигнах жесток скандал на приятеля ми. Бяхме в колата, а той... -Стеф си пое дълбоко въздух. - Рязко завъртя волана. Мисля, че беше психически неуравновесен. Възприемаше ме като своя собственост и нямаше никакви задръжки. Ударихме се челно в една кола, която се движеше в насрещното платно. Извадих страшен късмет. Коланът ми беше счупен и аз полетях през предното стъкло, но оживях. - Тя зарови лице в дланите си. - Въпреки че беше сложил предпазния си колан, приятелят ми загина. После съжалявах горчиво, че съм избухнала. Не предполагах, че... Сега него го няма, а животът ми у дома... Направо бях съсипана.

Люк я прегърна.

- Започни пръв с пеенето - каза Стеф с приглушен глас. -Не знам как стават нещата тук.

Наближаваше пет сутринта, когато Стеф и Люк се върнаха в апартамента.

- Ще се видим утре в клуба, нали? - каза Люк, щом стигнаха до вратата на Стеф.

Тя сведе очи към пода.

- Ще си лягам.

- Разбира се. - Люк хвана ръцете й. - Ти си най-доброто момиче, което съм срещал тук. Моля те, не се променяй. Повечето компаньонки стават неузнаваеми. - Той се приведе напред и я целуна. - Спи спокойно.

- Лека нощ.

Стеф стисна ръцете му и влезе вътре. Наталия не се беше върнала - рядко се прибираше преди пет часа - и Стеф предположи, че още се намира в луксозната хотелска стая на някой клиент.

Мама е болна... Трябва да помогнем на нея и на клуба.

Постъпих много егоистично. Стеф затрепери под влажното одеяло. Но ще поправя грешката си. След като поработя един месец и изплатя дълговете си, ще заведа Ямамото сан отново в „ Синатра ".

Рецепционистката в болницата заведе Джордж в една жълта стая с жълти маси и столове. Той държеше букет от жълти цветя и се зачуди защо не е избрал друг цвят.