Сузана Куин - Стъклени гейши

Джулия не успя да улучи апарата, за да перфорира картата си. Ръката й трепереше.

- Няма такова нещо. Не ставай глупава.

- Поне така изглеждаше отстрани - каза Стеф. - Но очевидно си добре. Извинявай, че съм загрижена за теб. Исках да поговорим.

- За бога! - Джулия най-накрая пъхна картата в апарата. - Пак ли ще ме разпитваш за Анабел? Престани с тази параноя. Остави момичето на мира.

- Не, не е това - отвърна Стеф. Не се беше сещала за Анабел, откакто я бяха нападнали на улицата. Парите отново се превръщаха в приоритет. - Чудех се дали не си подписала специален договор. Снощи не се появи в „Холивуд“.

- Моля?

Джулия я изгледа студено.

- Момичетата ми разказаха всичко. Вярно ли е, че ако подпишеш специален договор, не трябва да ходиш в „Холивуд“ всяка вечер? Затова ли не беше там вчера?

- Нищо не разбираш, нали? - ядоса се Джулия. - Ако искаш такъв договор, ще го получиш без проблем. Просто попитай Майкъл.

- Не съм тръгнала да сменям договора си. Просто се интересувам защо не дойде в „Холивуд“ снощи.

- Договорите на момичетата са нещо лично. Нямам намерение да ги обсъждам.

- Момичета! - Майкъл застана на вратата. - Побързайте, време е за работа!

Из въздуха се разнесоха облаци руж, докато момичетата обуваха обувките си и бързаха да излязат. Но когато Стеф тръгна към изхода, Майкъл сложи ръка на рамото й.

- Не ти, млада госпожице. Трябва да поговорим.

Офисът миришеше на застояла бира, пури и афтършейв. Когато Майкъл я побутна да седне, Стеф забеляза някакво порнографско списание на бюрото. Той се отпусна в коженото кресло, чиято облегалка се извисяваше над главата му подобно на гарванови криле, и пъхна списанието в чекмеджето. После удари с ръце по бюрото.

- Вчера си побъбрихме добре, нали?

- Аз...

- Съгласих се да ти платя предварително. Имахме споразумение.

Стеф кимна.

- Изненадах се, когато научих, че си приключила по-рано смяната си снощи.

- Така ли? Не е вярно, изчаках края на работното време.

Стеф усети как стомахът й се преобръща.

- Но си тръгнала по-рано от „Холивуд“.

- Не беше толкова рано. Останах до...

- До два и половина, доколкото разбрах. Видели са те в компанията на млад мъж. Дори не е твой клиент. - Майкъл размаха пръст пред лицето й. - Много, много лошо. Явно не си прочела договора. Компаньонките ни нямат право да излизат с мъже, които не са техни клиенти.

Стеф не знаеше накъде да погледне.

- Съжалявам, не предполагах, че половин час е от значение.

- И още как! - извика Майкъл. - Договорът те задължава да работиш в тези часове. Слушай ме внимателно. НИЕ ТЕ ПРИТЕЖАВАМЕ. През следващите три месеца си наша собственост. Помниш ли проблемите, които имаше след работа миналата седмица? Не искаш това да се случи отново, нали?

Стеф поклати глава.

- Предупреждавам те, че ако още веднъж нарушиш правилата, ще загазиш сериозно. Дори и да си на смъртно легло, трябва да идваш навреме и да оставаш до края. Науча ли, че си закъсняла само с минута, ще си навлечеш огромни неприятности. Ясно ли е?

- Да - отвърна Стеф и сложи длани върху бюрото, за да спре да трепери. - Няма нужда да крещите.

- Ако искаш различен договор, мога да го уредя. Забелязаx, че клиентът ти не е тук тази вечер.

- Той...

Майкъл вдигна ръка.

- Не казвай нищо. Не желая да чувам извинения. Слушай ме внимателно. В клуба имаме... как да го нарека? - Той погледна към тавана и докосна плътните си устни. - Специално предложение за момичетата, които не водят клиентите си редовно. - Майкъл размаха ръце. - Все още не си навлязла в опасната зона, но вече забелязвам някои тревожни сигнали. Обичам да бъде коректен. Искам да дам на всяко момиче най-добрия шанс да спечели пари. Ти дойде при нас със собствен клиент. Страхотно. Надявам се, че ще успееш да привлечеш още. Но нека си представим, че нещата не потръгнат и ти изгубиш единствения клиент, който имаш. Да приемем, че той те изостави и си намери друга компаньонка, преди да си завършила първия месец тук. В подобен случай обикновено уволняваме момичетата, тъй като не са спазили условията на договора. При теб обаче ситуацията е по-сложна. - Майкъл сключи пръсти. - Не мислиш ли? Да не забравяме, че си взела пари назаем, без да си ги заработила.

Стеф кимна. Торбичките под очите й започнаха да пулсират. Натискът нарастваше с всеки изминал ден.

- Но ние не сме чудовища - продължи Майкъл. - Винаги даваме шанс на момичетата да спечелят някоя йена.

- Благодаря много - каза Стеф. - Аз съм страшно работлива и...