Сузана Куин - Стъклени гейши

- Да, разбира се. - Люк пъхна ръце в джобовете на дън-ките си. - Искала си да изкараш още няколко хилядарки. След като Мама ти намери работа.

- Щеше да направиш същото на мое място - заяви Стеф. Притесняваше се, че песента на Ямамото скоро ще свърши.

Нима Люк не знаеше, че Амир не си е покрил сметката? Не бе ли чул за дълга, който Мама я бе принудила да плати? A за номера на Хиро? Стеф усети как я обзема гняв. Кой му даваше право да я съди?

- Наистина започнах в „Джейнс“, за да печеля повече -призна Стеф. - Но какво от това? Трябваха ми спешно пари. Толкова ли е лошо?

- Оттук нататък непрекъснато ще се стремиш към следващата йена. Доскоро искаше да намериш приятелката си. Не виждам да я търсиш в момента. Знаех си, че ще се промениш.

Стеф го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше. През стъкления панел на вратата тя забеляза как някакво момиче се доближава до него. Частити. Стеф си спомни как Дженифър й бе предложила да спечелят някоя йена в клуба от бутилките с шампанско. Явно заведението беше популярно сред всички компаньонки, а не само сред момичетата от „Джейнс“, които бяха длъжни да остават там до три часа.

Частити се хвърли на врата на Люк. Лицето й се намираше едва на сантиметри от неговото. Тя прокара пръсти по косата му. Люк сякаш се смути, но сложи ръце на кръста й. Стеф усети остро пробождане в сърцето си.

Ще му докажа, че искам да открия Анабел. Просто вниманието ми беше отвлечено от други неща. Няма да мисля единствено за следващата йена.

Ямамото седна до нея.

- Искаш ли да отидем да пазаруваме? - попита той.

- Да пазаруваме ли? Часът е четири през нощта.

- „Дон Кихот“ е отворен денонощно.

„Дон Кихот“ беше седеметажен безмитен магазин. Логото му представляваше симпатичен пингвин с шапка на Дядо Коледа. Вътре се продаваше всичко - перуки, костюми, фотоапарати.

- Не, благодаря. - Стеф погледна часовника си. Беше време да се прибира. - Тъкмо си спомних, че трябва да свърша нещо важно. Благодаря за предложението, но се налага да тръгвам.

Къде си?

Стеф претърси чаршафите и надникна в калъфката на възглавницата. После обърна наопаки раницата, разхвърля дрехи и гримове, но от дневника нямаше и следа. Тя отиде в дневната, чието ярко болнично осветление й се стори непоносимо в ранните часове на утрото, и опипа седалката на канапето. За свое успокоение намери дневника в една от пролуките на запарената изкуствена дамаска. Спомни си, че го бе оставила там преди време. Как бе могла да прояви подобна небрежност?

Сега се зарадва на познатия почерк, сякаш бе срещнала стар приятел. С всяка страница буквите ставаха все по-разкривени и трудни за разчитане. Люк говореше глупости. Тя още се притесняваше за Анабел.

За разлика от предишните пасажи следващият не започваше с думите „Мили Боже“. Стеф прелисти напред и забеляза, че Анабел не е използвала това обръщение до края на дневника.

Сигурно е лесно да загубиш вярата си тук. Дори се учудвам, че е разговаряла с Господ толкова дълго.

Клиентите се изплъзват от ръцете ми. Останаха ми само трима. Трябва да работя по-усилено. Господин Така може да се окаже наистина обещаващ. Ако успея да го спечеля, ще имам четирима клиенти...

В този миг външната врата се затръшна. След секунди Наталия мина покрай помещението на път за стаята им.

- Ей! - извика Стеф.-Наталия!

Сърдитото изсечено лице на Наталия се появи на вратата. Дори от няколко метра Стеф долови миризмата на алкохол и парфюм.

- Значи работиш в „Джейнс“? - тросна се тя. - Видях те тази вечер.

- Да, тъкмо започнах. Познаваш ли момичето, което преди е живяло в нашата стая?

- Не. Вече ти казах.

- И тя е работила в „Джейнс“. Виждала ли си я там?

- Не, никога.

- Предполагам, че в клуба има много момичета. Майкъл ми предложи специален договор, същия като твоя.

- Двайсет и четири часов договор? На повикване? Направи го. Парите са добри. Ще бъдеш ужасно заета, но си заслужава.

- Не знаех, че го наричате така - каза Стеф.

Тя си спомни за списъка с бонуси в стаята за преобличане на „Джейнс“. До името на Наталия беше написана цифрата 24. Но какво означаваха инициалите СК, поставени до името на Джулия?

- Не те ли притеснява да излизаш с по-възрастни мъже? - попита Стеф. - Да бъдеш толкова интимна с тях?

Наталия сложи пръст на устните си.

- Трябва да пазим тайна, нали разбираш? Всички са наясно, но никой не го обсъжда. Просто казваме, че сме подписали специален договор. Нищо повече.