Сузана Куин - Стъклени гейши

- Сато е фамилията на моя данна. Не се оженихме, но аз приех името му преди много години. Исках да се чувствам близо до него. Той не е бащата на дъщеря ми. Сега отново ще се върна при истинското си семейство. С дъщеря ми не бяхме заедно в живота, но ще бъдем в смъртта..

Тя затвори очи.

- Дъщеря ви... е починала? Не знаех. Ужасно съжалявам. Кога се е случило?

- Не, жива е. - Госпожа Кимоно се отпусна назад. - Все още е тук. Но когато дойде нейното време, ще се съберем отново.

Линейката спря пред болницата и лекарят разкопча коланите на носилката.

- Опасявам се, че няма как да останете - обърна се той към Стеф на английски. - Ще я приемат в интензивното отделение. Но вероятно ще е възможно да я посетите по-късно днес.

- Да, наистина не е редно да бъдеш тук - каза госпожа Кимоно. - Но искам да ме чуеш внимателно.

- Ще почакам в болницата, докато ми позволят да ви видя.

- Премести ли се в друг клуб с компаньонки?

- Да - призна Стеф. - Вече работя в „Каламити Джейнс“.

Госпожа Кимоно затвори очи.

- Така и предполагах. Досетих се заради напуканите ти устни и лошата ти кожа. Съжалявам, че не си послушала сърцето си. Клубът има лоша репутация. Бъди изключително предпазлива.

- Каква репутация?

- Западните момичета, които работят там, са крехки и уязвими. Наричам ги „стъклените гейши“. „Ропонги“ не е място, на което човек се развива. Кварталът не е подходящ за живеене. Не можеш да останеш майко завинаги.

Лекарите вкараха госпожа Кимоно в болницата и Стеф долови скърцането на колелата върху гумения под. Тя седна на една дървена пейка във фоайето. Навън заваля сняг.

Когато Мама отвори вратата на апартамента си, навън нямаше никого.

- Коничи уа?

- Здравейте!

Гласът идваше някъде отдолу. Джордж бе коленичил до ниския шкаф и поставяше кафявите си обувки до редиците с памучни чехли.

- Е, Джордж сан, днес е последното ни интервю. Смяташ ли, че ще събереш необходимите материали? Ще ти стигне ли времето?

Джордж се изправи.

- Надявам се. - Той кръстоса пръсти. - Нека видим как ще мине срещата ни.

- Но тя е важна за теб, нали?

- Да - отвърна Джордж. - Предполагам. Но на фона на всичко останало...

- Крайният срок сигурно наближава - отбеляза Мама и го покани вътре.

- Да. - Джордж я последва по коридора и двамата влязоха в дневната. - И все пак има нещо... Събрах доста информация, но продължавам да чувствам, че не ми казвате всичко. Очаква ни много работа. Между другото, изглеждате чудесно.

Въпреки че Мама носеше халат и чехли, а косата й беше оредяла, лицето й сияеше. От него буквално струеше живот. Възглавницата на пода се стори на Джордж еднакво неудобна, колкото при първото му посещение, но този път той седна по-уверено. Дори нямаше нужда да се намести, докато Мама шеташе в кухнята.

- Днес няма да ти приготвя чай, защото не ми се занимава - заяви тя и донесе две чаши с готово кафе, които бе стоплила в микровълновата печка. После ги сложи на масичката заедно с две шоколадчета. - Ето, заповядай, Джордж сан.

Джордж си взе едно шоколадче и проследи как Мама се отпуска на възглавницата срещу него. Левият й крак сякаш не функционираше нормално и тя бе принудена да го придърпа с ръка, за да седне.

- Да се залавяме за работа - предложи тя и се пресегна към чашата с кафе.

- Да. - Джордж извади бележника и химикалката си, след което прегледа набързо записките си и се втренчи в Мама. - Първо искам да ви кажа, че за мен беше изключителна чест да работя с вас. Наистина. Ако в даден момент се нуждаете от почивка...

- Спокойно - прекъсна го развеселено Мама. - Чувствам се добре. Сериозно.

- Какви бяха резултатите? Видът ви е по-бодър. Предполагам, че новините са положителни.

- Нямаме време. Нека да започваме.

- Разбира се.

- При последния ни разговор бях много тъжна, нали? Стана ми мъчно, когато си спомних за Кайто и начина, по който тя израсна с мен. Направих нещо напълно неприемливо за една майка - дадох на дъщеря си детство, което наподобяваше моето собствено. Постоянно я пренебрегвах. Мъжете бяха по-важни от нея. Сега съжалявам, че не съм постъпила по-мъдро.

Въпреки меланхоличната тема гласът й продължаваше да звучи радостно и Джордж почувства известно разочарование. В миналото им интервю, когато му бе разказала за Кайто, Мама бе изглеждала уязвима. Той най-после бе успял да види истинската жена зад фасадата. Сега обаче тя отново се държеше строго и дистанцирано. Несъмнено беше искрена и забавна, дори привлекателна. Но все пак проявяваше твърдост и неотстъпчивост.