Сузана Куин - Стъклени гейши

- Мразех майка си, тъй като ме пренебрегваше. Винаги поставяше себе си и своите мъже преди мен. И въпреки това допуснах същите грешки. - Мама въздъхна. - Бях изключително глупава. Ти имаш ли деца?

- Един син - отвърна Джордж. - Кристофър. Не го виждам достатъчно често.

- Да не си разведен?

Джордж кимна.

- И не виждаш сина си често, защото...?

- Той живее в Англия, а майка му обича да диктува правилата.

- Напълно нормално - заяви Мама. - Всички жени сме такива. Вие трябва да се постараете нещата да вървят по желания от нас начин. Само тогава постигаме разбирателство.

Джордж се засмя, но Мама говореше сериозно.

- Ти ли разочарова майка му?

- Може да се каже.

- Ясно. И тя те е напуснала? - Мама не дочака обяснението му. - Винаги става така. Мъжете не оправдават очакванията на жените и си тръгват. Кой е виновният в случая -партньорът с очакванията или онзи, който не успява да ги оправдае? Не знам. Няма значение. Защо не виждаш сина си по-често?

- Не е толкова просто - заяви Джордж. - Майка му...

- О, стига глупости. Не вярвам, че една майка ще скрие детето си от бащата без основателна причина. Щом си добър родител, защо изобщо си се изнесъл от къщи? Някои мъже трудно поемат отговорност. - Мама му се усмихна дяволито. - Малко съм груба с теб, Джордж сан. Не ми се сърди.

- Не се сърдя. - Джордж се втренчи в бележника си. -Права сте. Тя не е... Определено е трудно, но...

- Трябва да положиш повече усилия - посъветва го Мама и отпи от кафето.

- Вие направихте ли го? - попита Джордж. - С Кайто?

Мама сведе очи.

- Няма да се откажеш лесно, нали Джордж сан?

- Необходимо е да разголите душата си. Иначе книгата няма да звучи правдоподобно.

- Хай. Вероятно е така. Но къде остават моите нужди?

- Може би ще се почувствате по-добре, ако свалите товара от раменете си.

Тя кимна.

- Е, предполагам, че няма по-подходящ момент от сегашния. - В гласа й изведнъж се прокрадна нотка на несигурност. - Моля те, не разваляй мнението си за мен, Джордж сан. Ще ти разкрия цялата истина. Детството на Кайто беше изключително трудно. Аз ръководех клуба и буквално тънех в разкош. Носех диаманти и перли, пиех шампанско и си купувах скъпи парфюми. Появявах се в живота на Кайто когато си поисках, а тя ме обичаше. Направо ме обожаваше. Искаше да бъде точно като мен. Беше прекалено добра дъщеря. Не я заслужавах.

Постоянно се прибирах у дома с различни мъже - любовници, съпрузи, милиардери. Те ни водеха на скъпи екскурзии. Често казвах на дъщеря ми: „Никой не може да твърди, че животът ти е скучен, скъпа. Притежаваш неща, за които повечето ти приятели само си мечтаят: собствен телевизор, компютър, купища дрехи...“ Но, разбира се, тя не се нуждаеше от тези вещи. Искаше просто да има нормална майка, която не спи по цели дни и не става обект на клюки в училище. Кайто копнееше за любовта ми.

Аз знаех, че се измъчва, Джордж сан. Болката й не ми беше чужда. Ужасно ми е трудно да говоря за това. Дълги години не го признавах пред себе си. Преструвах се, че не усещам колко се тормози. Криех страданието й дълбоко в душата си, където не допусках никого.

Съучениците й се подиграваха заради мен. Подобни неща са нормални в Япония. Пиронът, който стърчи най-много от стената, трябва да бъде забит дълбоко в нея. Майка й беше във водния занаят и другите я осмиваха. Кайто ми го казваше, но аз не й обръщах внимание. Беше досадна, особено когато се оплакваше от мъжете ми.

По бузите на Мама се стекоха сълзи.

- Следва най-лошата част, Джордж сан. Надявам се, че си готов да я чуеш. Някои от мъжете ми не се държаха добре с нея, със собствената ми дъщеря. Знаех го, но нарочно затварях очи.

Химикалката на Джордж препускаше по страницата.

- Точно така. Продължавай да пишеш, Джордж сан. Хората трябва да разберат коя съм и какво съм направила. В постъпките ми няма нищо красиво. Държах се като истинска западнячка, точно както баща ми.

Много от приятелите ми бяха гангстери. Отнасяха се жестоко с Кайто, а аз не ги спирах. Един се подиграваше на пъпките й и на кльощавото й тяло, друг... я биеше. А на мен просто ми беше забавно. Ето как възприемах нещата. Преструвах се, че не се е случило кой знае какво, че всичко е на шега. Не исках да им създавам проблеми. Мислиш ме за силен човек, нали, Джордж сан? Но когато става въпрос за връзките ми с мъжете, изобщо не съм силна. Никога не съм смятала, че заслужавам уважение, затова им позволих да наранят дъщеря ми... да посегнат на самочувствието й...

Мама си пое дълбоко въздух. Джордж се приведе напред и я потупа по ръката.