Сузана Куин - Стъклени гейши

- Много сте искрена-заяви той.

- Не искам повече да бъда западнячка, Джордж сан -продължи Мама. - Но се налага да работя като такава. Клубът се нуждае от мен. - Тя се усмихна и чертите на лицето й омекнаха. - Когато започнах, бизнесът вървеше съвсем гладко. Не е за вярване, нали? Бях бременна, а после се грижех за малкото си дете, но не ми беше трудно. Парите се сипеха като дъжд от небето. Трябваше да се досетя, че нещо не е наред. Животът ми не беше балансиран.

- Още ли не сте постигнали равновесие? - попита Джордж.

- Не. - Единият клепач на Мама потрепна. Тя го притисна с пръсти. - Само за пет години заведението ми се превърна в най-добрия клуб с компаньонки в „Ропонги“. Правех купища пари. Всички големи фирми знаеха, че това е мястото, на което да доведат партньорите си след работа. Имах много известни клиенти - артисти, певци... Най-различни хора.

Американските филмови звезди се държаха изключително неприлично. Повечето бяха женени за големи красавици - фотомодели, актриси. Но всички търсеха секс с компаньонки. Всички с изключение на един. Джеймс Бонд.

Джордж ахна от удивление.

- Джеймс...

- Да, да. - Мама вдигна ръка. - Точно той. Беше страшно известен. Не искаше секс, но другите го правеха. Постоянно говореха за себе си. Господи, как само се хвалеха.

- Кои бяха те? - попита Джордж.

- Записала съм имената. Сега ще ти ги дам. - Мама отиде до дървения шкаф, куцукайки с левия си крак. - Ето. - Тя извади няколко листа на редове и ги подаде на Джордж. -Аз също си водех записки. Виждаш ли?

Джордж взе листата и ококори очи, щом прочете списъка.

- Мили боже! Всички ли са били ваши клиенти?

Мама кимна и седна отново.

- Този тук ме помоли за... Търсеше момиче, което да... Не мога да прочета какво пише.

Мама доближи списъка до лицето си.

- Искаше да гледа филма „Дълбоко гърло“ с едно от момичетата ми. Държеше да му прави орална любов, докато той разговаря с жена си по телефона.

- Смятах, че компаньонките не са проститутки - вметна Джордж.

- Всяка може да стане срещу съответната цена. А как ти се струва този? - Мама посочи листа. - Нали питаше за политици, Джордж сан? Едва ли ще намериш по-известен човек от него.

Джордж се втренчи в листа.

- Съжалявам, че ми показвате списъка едва сега.

- Нахвърлих го в болницата. Виждаш ли как се е държал? За служител в Белия дом не беше особен джентълмен.

Джордж прочете: Мъжът миришеше лошо и заспа в клуба, след като повърна върху едно от момичетата. По-късно я покани в хотелската си стая.

- Разбира се, като всяка добра Мама сан никога не разкривах тайните на клиентите си - продължи тя. - Но времената се промениха. Музикантите бяха най-лоши от всички. Попзвездите. Смятаха се за богове. През осемдесетте години нещо се случи в Англия. Наричаха го „Банд ейд“. Знаеш ли за какво говоря?

- „Банд ейд“? Благотворителната кампания ли? - попита Джордж.

- Да. Различни групи се събраха да пеят заедно. Някои от тях дойдоха в Япония и се мислеха за велики. Казваха ни, че трябва да дадем пари за благотворителност и да спасим гладуващите хора в Африка. - Мама се засмя. - Но те, естествено, пилееха хиляди йени за жени и шампанско!

Джордж не спираше да кима, докато прехвърляше страниците.

- Страхотно. Точно от това се нуждаех. А тук сте изброили момичетата от вашия клуб?

- По-известните, да - отвърна Мама. - Виждаш ли тази? Наричаше се Блонди, докато работеше за мен. Беше една от любимките ми. Сега участва в известни филми. Имаше изключително чаровна усмивка, с която направо подлудяваше мъжете. Но вземаше доста наркотици. - Мама поклати глава. - А това момиче... стана прочута манекенка в Америка. Смятах я за чиста като сълза. Но веднъж един сервитьор я завари да прави секс със сина на някакъв клиент в тоалетната на клуба. - Мама доближи ръка до устата си и се закикоти. - Тя беше много красива, но ми се струваше прекалено висока и кльощава. Списанията обаче я харесваха. В момента снима филми с фитнес упражнения и други подобни неща.

- Чудесно - заяви Джордж и се засмя, когато прочете имената на момичетата. - Най-после събрах материалите, от които се нуждаех.

- Радвам се. - Лицето на Мама засия. - Тези дни отдавна са отминали. Диамантите, големите банкови сметки. Сега фирмите имат строго определени бюджети. Всичко се следи внимателно. Япония далеч не е толкова екзотична, колкото преди. Пълно е с американски заведения. Западните звезди посещават западни клубове и ресторанти и се преструват, че все още са в Америка. Разбира се, аз не знаех кои са хората, които идваха в клуба. - Тя удари с ръка по листа. -За мен те бяха просто клиенти. Обикновено се държаха много непристойно. Спах само с няколко от тях. С най-красивите.