Сузана Куин - Стъклени гейши

- И все пак, притеснява ли те?

- Не, изобщо - отвърна Наталия. - Дори ми харесва. Прекарвам около двайсет минути с някой мъж, без да се налага да говоря с него или да се преструвам на любезна. Не съм длъжна да го правя, дори ако го заведа в клуба.

Наталия тръгна към стаята. Докато я наблюдаваше как се отдалечава, Стеф си помисли колко е изтощително да бъдеш винаги весела в присъствието на клиентите. Момичетата трябваше да се смеят на шегите им и да се наслаждават на компанията им. Тя знаеше, че ще се чувства по-добре, ако се отърве от подобно задължение, и определено не осъждаше Наталия или Джулия, че спят с мъже за пари. Просто отказваше да поеме по техния път.

Почеркът на Анабел ставаше все по-нечетлив, но Стеф приближи дневника до лицето си и бавно зачете.

Този тип наистина беше ексцентричен. Току-що се срещнахме в апартамента. Но тук нещата са такива. Навсякъде е пълно със странни птици. А аз съм наистина добра. Една от най-търсените компаньонки. Кое друго момиче печели клиенти извън работно време?

Въпреки всичко ми изглежда приличен. Може би е малко необичаен, но всеки си има своите особености.

Трябва да спра с дрогата, защото развивам все по-голяма параноя. Когато Така ме покани на среща, си помислих, че е твърде хубаво, за да бъде истина.

Кокаинът ми се отразява добре. Избистря главата ми и ми помага да пия повече. Кристалите обаче са ужасни. Карат те да се чувстваш страхотно, но страничните им ефекти са тежки. А и ми излизат доста скъпо. Не съм спестявала нищо от седмици.

Но вече не се притеснявам за заплащането. Парите изчезват бързо, така живеят повечето хора тук. Печеля толкова много, че направо не е за вярване. Затова ще върна дълговете си по-нататък. Мога да събера парите за три месеца. Просто трябва да се стегна.

Искам да си купя хиляди неща - дрехи, обувки, чанти и бижута. Момичетата, които носят евтини рокли, са аутсайдери в „Джейнс". Повечето са на дъното на списъка. Добрите компаньонки се познават по дизайнерските облекла, а аз определено съм една от тях. И така ще бъде.

Най-хубавите дрехи са безплатните, но аз обожавам да харча собствените си пари. Чувството е невероятно. Няма по-хубав момент от този, в който получаваме заплата. Тогава се прибирам вкъщи с цяла пачка банкноти.

Надявам се, че нещата ще потръгнат с Така. Съпругата му е била англичанка, така че разбирам защо ме харесва. Вероятно приличам на нея или говоря по подобен начин. Би било чудесно, ако наистина му напомнях за жена му (съзнавам, че думите ми звучат ужасно).

Майкъл отдавна ме притиска да подпиша специален договор. Ако успея да задържа Така, може би ще престане да ме тормози. Другите момичета тук са истински лешояди. Буквално са впили нокти в клиентите ми от „Синатра" Заради тях загубих няколко и Майкъл постоянно ме критикува. Но ако Така се съгласи да идва с мен в клуба всяка седмица (силно се надявам, че ще го направи), Майкъл ще ме остави на мира.

Анабел

XXX

Стеф затвори дневника. Очите я боляха. Съществуваха редица доказателства, че Анабел бе работила в „Джейнс“, въпреки че никой не я помнеше. Беше Странно, че нито клиентите, нито останалите компаньонки бяха чували за нея. Всичко е наред, повтаряше гласът на разума й. В някой момент ще се срещнете. Важното сега е да продължиш да изкарваш пари.

Главата й бе натежала, а сетивата й бяха притъпени от алкохола. Стеф реши, че е време да си ляга.

Пиянските вечери прераснаха в седмици и преди да се усети, Стеф бе прекарала един месец в „Каламити Джейнс“. Наближаваше Коледа. Целият клуб беше декориран с шапки и ботуши на Дядо Коледа, купени на едро от Китай. Снежни преспи, направени от евтин памук, украсяваха вратите и висяха от таваните на дълги ивици рибарска мрежа.

Стеф бе потънала в рутинното ежедневие - работеше до два през нощта, опитваше се да припечели бонуси от напитки до пет сутринта, спеше до късния следобед, хапваше нещо набързо, гримираше се и отново отиваше в клуба.

Когато дойде денят за плащане, тя се изненада, че вместо празен плик получава солидна сума - своя дял от бутилките шампанско и храната, поръчани от Ямамото. Новините бяха положителни. Стеф бе платила дълга си и сега всичко, което изкарваше, оставаше за нея. Освен това работеше в един от най-добрите клубове в „Ропонги“.

Когато една неделна сутрин тя реши да посети госпожа Кимоно и да й разкаже за напредъка си, бяха минали много седмици от последната им среща.