Сузана Куин - Стъклени гейши

- Не ме остави да довърша. - Думите му увиснаха във въздуха. - Ако в даден момент решиш, че не се справяш добре и искаш да поработиш допълнително, можем да ти предложим специален договор.

- От онези, които не задължават момичетата да ходят в „Холивуд“? - попита Стеф.

- Точно така. - Майкъл изви пръсти. - Ще бъдеш на повикване. Двайсет и четири часа. За клиентите.

- Нещо като свободна практика? - поинтересува се Стеф.

- Не. Пак принадлежиш на клуба. Но клиентите ти звънят по всяко време на денонощието, а ти си длъжна да се отзоваваш и да им даваш каквото поискат. Получаваш специален мобилен телефон, който носиш винаги със себе си. Клиентите се обаждат, викат те на определено място и резервират хотелска стая. Заплащането е много високо - около четиристотин хиляди йени допълнително на месец. Освен това можеш да доведеш специалните си клиенти в клуба и да спечелиш бонуси от напитките. Някои момичета успяха да натрупат истинско богатство.

- Значи ще бъда на повикване и ще спя с клиентите? -попита Стеф.

- Момичетата сами решават какво да правят с тях - заяви Майкъл. - Ние не се месим в тези въпроси.

Стеф си спомни за Наталия и мъжа, с когото бе влязла в хотела онзи следобед. Джулия пък си бе тръгнала по-рано снощи и не се бе появила в „Холивуд“. Дали бе подписала специален договор? Най-вероятно. Ако спеше с клиентите си, не беше Странно, че не иска Стеф да работи в „Джейнс“.

Тук съм различен човек. Когато се прибера, отново ще бъда себе си.

У дома Джулия имаше репутацията на „изискана млада дама“. Очевидно се страхуваше, че Стеф ще разкаже на всички с какво се е занимавала в Япония. Стеф никога не би го направила, но Джулия не беше от най-доверчивите хора.

- Благодаря за предложението - заяви Стеф. - Другите момичета са свободни да действат както поискат. Нямам право да ги съдя. Но засега ще се въздържа.

- Засега - повтори Майкъл. - Предложението е валидно, ако се нуждаеш от него. Или по-скоро, когато се нуждаеш от него. Може да си тръгваш.

Стеф се изправи.

- Ела при мен, когато промениш решението си - добави Майкъл.

- Много добре, Ямамото сан.

Стеф пляскаше с ръце, докато Ямамото пееше на златистия микрофон. Беше останал без дъх и внимателно следеше английските думи на екрана, но все пак успя да се усмихне.

Стеф го наблюдаваше от бялото кожено кресло с чаша шампанско в ръка. По негово настояване бяха дошли във ВИП залата на „Холивуд“ - частен салон за известни личности и много богати мъже. Ямамото бе отказал да седне в главния бар на „Холивуд“ и Стеф с удоволствие го придружи до ВИП залата, тъй като там щеше да получи двойни бонуси за напитките, докато чакаше края на смяната си в три часа.

Тя напълни с шампанско двете чаши, като се стараеше да изсипе завидно количество върху гладката стъклена повърхност на масата. После разля още от газираната течност в съда за лед. Така успя да пощади организма си от известна доза алкохол. При други обстоятелства щеше да изпусне бутилката на пода, но бодигардът изрично я бе предупредил да пази белия килим на ВИП салона.

- Страхотен сте, Ямамото сан! Доста по-добър от мен -извика Стеф.

Колкото и да беше Странно, тя имаше чувството, че общува много по-лесно с Ямамото, откакто се бе научила да сгъва жеравите на госпожа Кимоно. А той сякаш я харесваше все повече. Всъщност всички клиенти си падаха по нея. Стеф работеше в „Каламити Джейнс“ от няколко нощи, а вече бе придобила популярност.

Може би ще остана в клуба шест месеца вместо три. Така не само ще спестя за курса, но ще спечеля и допълнителни пари. Няколко хиляди йени в повече, с които ще си купя скъпи дрехи и други неща. Ще бъде жалко да не се възползвам от толкова хубава работа.

Изведнъж от вратата се разнесоха гласове и Стеф се обърна. Някакъв мъж с червена тениска говореше с костюмирания портиер. Беше Люк. Стеф искаше да потъне в коженото кресло. Но нямаше къде да се скрие. Тя и откраднатият й клиент се виждаха отвсякъде.

- Само минутка. После ще си тръгна - каза Люк.

Портиерът кимна.

Не, не го пускай ...

Стеф се усмихна вяло, когато Люк се приближи до нея.

- Здрасти. Радвам се, че си тук...

Люк я погледна разочаровано.

- Научих всичко от Мама. Откраднала си един от най-добрите й клиенти. Смятах те за по-различна. Мислех, че се интересуваш от хората.... Не предполагах, че си от онзи тип жени, които лъжат другите заради повече пари.

- Не бива да говоря с теб - прошепна Стеф. - Нямам право да... Ямамото е мой клиент и сам избра да дойде с мен в „Каламити Джейнс“. Става дума за бизнес.