Сузана Куин - Стъклени гейши

- Госпожа Танака говори с доктора - каза жената и посочи една затворена врата. - Скоро ще излезе. Моля, прочетете това.

Тя му подаде някаква листовка с разкривени думи на английски.

Текстът гласеше: „Вашето посещение ще подейства успокоително на пациентите и ще им помогне да оздравеят. Моля, съобразявайте се с тяхното състояние и ги стимулирайте да участват в позитивни разговори.“

Интервюто дали се броеше за позитивен разговор? В този миг вратата се отвори.

- Джордж сан.

Мама се появи на вратата. Беше облечена в избледнял костюм на цветя, а на рамото й висеше чанта със златна верижка. Беше голяма, но очевидно не побираше много неща, тъй като от нея се изсипаха няколко листа. Джордж ги вдигна от пода, след което успя да хване във въздуха няколко формуляра за медицинска застраховка и хоспитализация. После се опита да ги пъхне в чантата. Вътре имаше чифт домашни чехли, лекарства и клечки за хранене, поставени в прозрачен калъф. На дъното се търкаляха червила, сенки за очи и пудри за лице.

- В момента обработват резултатите - заяви Мама и седна на един твърд стол. - Трябва да почакаме малко. Да започваме ли?

Джордж й подаде жълтите цветя и лицето й засия.

- Джордж сан! Нямаше нужда. - Скоро обаче въодушевлението й затихна и тя остави букета на съседния стол. -Докъде бяхме стигнали?

- Надявах се, че днес ще поговорим за нещо по-лично. Може би за Кайто...

- Нека не се връщаме на тази тема.

- Моля ви, не се сърдете. Но... вие криете нещо. Ако искаме книгата да звучи достоверно, е необходимо да ми разкажете всичко.

Мама прокара пръсти по тънката си черна коса. Отдолу се открояваше грозен червен белег, който опасваше целия й скалп. Тя изохка, когато го докосна.

- Конрад, Конрад, Конрад. Ето какво обсъдихме последно.

- Да - прекъсна я Джордж. - Щяхте да споделите как сте основали клуба и как сте събрали парите.

Мама кимна.

- Да, разбира се. Не разполагах с достатъчно средства, за да започна, но все пак бях твърдо решена да притежавам собствен клуб. Затова реших да прибягна до изнудване.

- Наистина ли? - Джордж извади бележника от якето си и натисна химикалката. - И кого изнудвахте?

- Бащата на Кайто. - Върху бузите на Мама се появиха трапчинки. - Намерих домашния му адрес в писмата от съпругата му. Тя беше много прилежна жена - типична американска домакиня. Винаги упоменаваше своя адрес в началото на писмата. Представяш ли си? Дори и в тези, предназначени за мъжа й.

Изпратих й съобщение, в което се представих като добра приятелка на Конрад. Поисках телефонния й номер, тъй като трябваше да поговоря с нея за съпруга й. Обещах да платя телефонните разходи. Тя вероятно се досещаше за какво става дума, но аз подходих доста предпазливо. Реших, че ще е глупаво да напиша: „Скъпа Джейн, имах интимни отношения с Конрад и сега съм бременна от него.“ Чаках търпеливо. Бях сигурна, че ще му се обади, след като прочете писмото ми. Конрад, разбира се, веднага щеше да дотича при мен и да ме помоли да не разкривам тайната му. Така и стана.

Беше лято. Той ме заведе в един шумен бар в „Ропонги“, а аз го запознах е условията си. Все още не бях в толкова напреднала бременност, че да изпитвам дискомфорт, но навън беше топло и срещата ме смущаваше. Знаех обаче, че ако не получа парите, ще имам проблеми. Ето защо му поисках най-високата сума, за която можех да се сетя, а Конрад ми написа чек с една уговорка - че никога повече няма да контактувам с него или съпругата му.

Съгласих се. Той не се съмняваше, че ще удържа на обещанието си. Любовта ми се беше изпарила в мига, в който научих, че ме е излъгал. Сапуненият мехур се пръсна и аз реших да изтрия Конрад от живота си. Чувствах се твърде унизена. В действителност той едва ли щеше да бъде добър баща на Кайто, но... Нали искаш да чуеш тайните ми, Джордж сан? Ще ти призная нещо. Тогава не мислех за дъщеря си. Изобщо нямах навика да се съобразявам с другите. Бизнесът ме беше превърнал в егоистка. Алчна егоистка.

След като се сдобих с парите, започнах да търся място за клуба. Публикувах обяви на английски, за да намеря подходящи момичета. За щастие владеех отлично езика и обявите изглеждаха доста професионално. Много млади манекенки от Америка, Австралия и дори Англия се отзоваха на предложението ми. По-късно някои от тях се прочуха във филми и телевизионни сериали. Имаха страхотна външност и огромна амбиция. Именно от това се нуждаех. Исках западни момичета. Те бяха на мода по онова време, а моите езикови умения и западни черти щяха да ми помогнат да отворя точно такъв клуб.